Притчи 8
1 Не вика ли мъдростта? И разум не издава ли гласа си?
Doth not wisedome crie? and vnderstanding vtter her voyce?
2 Тя стои по високите места край пътя, На кръстопътя;
She standeth in the top of the high places by the way in the place of the paths.
3 Възгласява на портите, при входа на града, При входа на вратите:
She cryeth besides the gates before the citie at the entrie of the doores,
4 Към вас, човеци, викам, И гласът ми е към човешките чада.
O men, I call vnto you, and vtter my voyce to the children of men.
5 Вие, глупави, разберете благоразумие, И вие, безумни, придобивайте разумно сърце
O ye foolish men, vnderstand wisedome, and ye, O fooles, be wise in heart.
6 Послушайте, защото ще говоря хубави неща. И ще отворя устните си да произнеса правото.
Giue eare, for I will speake of excellent things, and the opening of my lippes, shall teache things that be right.
7 Защото езикът ми ще изговори истина. И нечестието е мерзост за устните ми.
For my mouth shall speake the trueth, and my lippes abhorre wickednesse.
8 Всичките думи на устата ми са справедливи, Няма в тях нищо лъжливо или опако.
All the wordes of my mouth are righteous: there is no lewdenes, nor frowardnesse in them.
9 Те всички са ясни за разумния човек, И прави за тия, които намират знание.
They are all plaine to him that will vnderstande, and streight to them that woulde finde knowledge.
10 Приемете поуката ми, а не сребро, И по-добре знание, нежели избрано злато.
Receiue mine instruction, and not siluer, and knowledge rather then fine golde.
11 Защото мъдростта е по-добра от скъпоценни камъни, И всичко желателно не се сравнява с нея.
For wisdome is better then precious stones: and all pleasures are not to be compared vnto her.
12 Аз, мъдростта, обитавам с благоразумието, И издирвам знание на умни мисли.
I wisdome dwell with prudence, and I find foorth knowledge and counsels.
13 Страх от Господа е да се мрази злото. Аз мразя гордост и високоумие, Лош път и опаки уста.
The feare of the Lord is to hate euill as pride, and arrogancie, and the euill way: and a mouth that speaketh lewde things, I doe hate.
14 У мене е съветът и здравомислието; Аз съм разум; у мен е силата.
I haue counsell and wisedome: I am vnderstanding, and I haue strength.
15 Чрез мене царете царуват И началниците узаконяват правда.
By me, Kings reigne, and princes decree iustice.
16 Чрез мене князете началствуват, Тоже и големците и всичките земни съдии.
By me princes rule and the nobles, and all the iudges of the earth.
17 Аз любя ония, които ме любят, И ония, които ме търсят ревностно, ще ме намерят.
I loue them that loue me: and they that seeke me earely, shall finde me.
18 Богатството и славата са с мене; Да! трайният имот и правдата.
Riches and honour are with me: euen durable riches and righteousnesse.
19 Плодовете ми са по-добри от злато, даже от най-чисто злато, И приходът от мене от избрано сребро.
My fruite is better then golde, euen then fine golde, and my reuenues better then fine siluer.
20 Ходя по пътя на правдата. Всред пътеките на правосъдието,
I cause to walke in the way of righteousnes, and in the middes of the paths of iudgement,
21 За да направя да наследят имот тия, които ме любят, И за да напълня съкровищницата им.
That I may cause them that loue me, to inherite substance, and I will fill their treasures.
22 Господ ме създаде като начало на пътя Си, Като първо от древните Си дела.
The Lord hath possessed me in the beginning of his way: I was before his workes of olde.
23 От вечността бях създадена от начало, Преди създаването на земята.
I was set vp from euerlasting, from the beginning and before the earth.
24 Родих се, когато нямаше бездните, Когато нямаше извори изобилващи с вода.
When there were no depths, was I begotten, when there were no fountaines abounding with water.
25 Преди да се поставят планините, Преди хълмовете аз бях родена,
Before the mountaines were setled: and before the hilles, was I begotten.
26 Докато Господ още беше направил земята, нито полетата, Нито първите буци пръст на света.
He had not yet made the earth, nor the open places, nor the height of the dust in the worlde.
27 Когато приготовляваше небето, аз бях там, когато разпростираше свод над лицето на бездната.
When hee prepared the heauens, I was there, when he set the compasse vpon the deepe.
28 Когато закрепваше облаците горе, Когато усилваше изворите на бездната,
When he established the cloudes aboue, when he confirmed the fountaines of the deepe,
29 Когато налагаше закона Си на морето, Щото водите да не престъпват повелението Му, Когато нареждаше основите на земята.
When he gaue his decree to the Sea, that the waters shoulde not passe his commandement: when he appointed the foundations of the earth,
30 Тогава аз бях при Него, като майсторски работник, И всеки ден се наслаждавах, Веселях се винаги пред Него.
Then was I with him as a nourisher, and I was dayly his delight reioycing alway before him,
31 Веселях се на обитаемата Му земя; И наслаждението ми бе с човешките чада.
And tooke my solace in the compasse of his earth: and my delite is with the children of men.
32 Сега, прочее, послушайте ме, о, чада, Защото блажени са ония, които пазят моите пътища.
Therefore nowe hearken, O children, vnto me: for blessed are they that keepe my wayes.
33 Послушайте поука, Не я отхвърляйте и станете мъдри.
Heare instruction, and be ye wise, and refuse it not:
34 Блажен тоя човек, който ме слуша, Като бди всеки ден при моите порти, И чака при сълбовете на вратата ми,
blessed is the man that heareth mee, watching dayly at my gates, and giuing attendance at the postes of my doores.
35 Защото който ме намери намира живот, И придобива благоволение от Господа;
For he that findeth me, findeth life, and shall obteine fauour of the Lord.
36 А който ме пропуска онеправдава своята си душа; Всички, които мразят мене, обичат смъртта.
But he that sinneth against me, hurteth his owne soule: and all that hate me, loue death.
