Еклесиаст 1
1 Думите на проповедника, Давидовият син, цар в Ерусалим:
The wordes of the Preacher, the sonne of Dauid King in Ierusalem.
2 Суета на суетите, казва проповедникът; Суета на суетите, всичко е суета.
Vanitie of vanities, sayth the Preacher: vanitie of vanities, all is vanitie.
3 Каква полза на човека от всичкия му труд, В който се труди под слънцето?
What remaineth vnto man in all his trauaile, which he suffereth vnder ye sunne?
4 Едно поколение преминава, и друго поколение дохожда; А земята вечно стои.
One generation passeth, and another generation succeedeth: but the earth remaineth for euer.
5 Също и слънцето изгрява, и слънцето захожда, И бърза да отива към мястото, дето трябва да изгрява.
The sunne riseth, and ye sunne goeth downe, and draweth to his place, where he riseth.
6 Вятърът отива към юг, И се връща към север; Вятърът непрестанно обикаля в отиването си, И пак се връща в своите кръгообращения.
The winde goeth toward the South, and compasseth towarde the North: the winde goeth rounde about, and returneth by his circuites.
7 Всичките реки се вливат в морето, И пак морето не се напълня; На мястото, дето отиват реките, Там те непрестанно (Еврейски: се връщат да.) отиват.
All the riuers goe into the sea, yet the sea is not full: for the riuers goe vnto ye place, whence they returne, and goe.
8 Всичките неща са досадни, - Човек не може да изкаже до колко; Окото не се насища с гледане, нито се напълня ухото със слушане.
All things are full of labour: man cannot vtter it: the eye is not satisfied with seeing, nor the eare filled with hearing.
9 Каквото е станало, това е, което ще стане; И каквото е било извършено, това е, което ще се извърши; И няма нищо ново под слънцето.
What is it that hath bene? that that shalbe: and what is it that hath bene done? that which shalbe done: and there is no newe thing vnder the sunne.
10 Има ли нещо, за което може да се каже: Виж! това е ново? То е вече станало във вековете, които са били преди нас.
Is there any thing, whereof one may say, Beholde this, it is newe? it hath bene already in the olde time that was before vs.
11 Не се помнят предишните поколения; Нито ще се помнят послешните, грядущите, поколения Между ония, които ще идат подир.
There is no memorie of the former, neither shall there be a remembrance of the latter that shalbe, with them that shall come after.
12 Аз проповедникът бях цар Над Израиля в Ерусалим;
I the Preacher haue bene King ouer Israel in Ierusalem:
13 И предадох сърцето си да издиря И да изпитам чрез мъдростта Относно всичко, що става под небето. Тежък е тоя труд, който Бог е дал на човешките чада, За да се трудят в него.
And I haue giuen mine heart to search and finde out wisdome by all things that are done vnder the heauen: (this sore trauaile hath GOD giuen to the sonnes of men, to humble them thereby)
14 Видях всичките дела, що се вършат под слънцето; И, ето, всичко е суета и гонене на вятър.
I haue considered all the workes that are done vnder the sunne, and beholde, all is vanitie, and vexation of the spirit.
15 Кривото не може да се изправи; И това, което е недоизпълнено, не може да се брои.
That which is crooked, can none make straight: and that which faileth, cannot be nombred.
16 Аз се съвещавах със сърцето си и рекох: Ето, станах велик, и съм умножавал мъдростта си Повече от всички, които са били преди мене в Ерусалим; Да! сърцето ми е имало голяма опитност в мъдрост и знание.
I thought in mine heart, and said, Behold, I am become great, and excell in wisdome all them that haue bene before me in Ierusalem: and mine heart hath seene much wisedome and knowledge.
17 И предадох сърцето си, за да позная мъдростта, И да позная лудостта и безумието. Познах, че и това е гонене на вятър.
And I gaue mine heart to knowe wisdome and knowledge, madnes and foolishnes: I knew also that this is a vexation of the spirit.
18 Защото в многото мъдрост има много досада; И който увеличава знание увеличава и печал.
For in the multitude of wisedome is much griefe: and he that increaseth knowledge, increaseth sorowe.
