Притчи 24
1 Не завиждай на злите хора, Нито пожелавай да си с тях,
Be not thou enuious against euill men, neither desire to be with them.
2 Защото сърцето им размишлява насилие, И устните им говорят за пакост
For their heart imagineth destruction, and their lippes speake mischiefe.
3 С мъдрост се гради къща, И с разум се утвърждава,
Through wisdome is an house builded, and with vnderstanding it is established.
4 И чрез знание стаите се напълват С всякакви скъпоценни и приятни богатства.
And by knowledge shall the chambers bee filled with all precious, and pleasant riches.
5 Мъдрият човек е силен, И човек със знание се укрепява в сила,
A wise man is strong: for a man of vnderstanding encreaseth his strength.
6 Защото с мъдър съвет ще водиш войната си, И чрез множеството съветници бива избавление.
For with counsel thou shalt enterprise thy warre, and in the multitude of them that can giue counsell, is health.
7 Мъдростта е непостижима за безумния, Той не отваря устата си в портата.
Wisdome is hie to a foole: therefore he can not open his mouth in the gate.
8 Който намисля да прави зло, Ще се нарече пакостен човек;
Hee that imagineth to doe euill, men shall call him an autour of wickednes.
9 Помислянето на такова безумие е грях, И присмивателят е мерзост на човеците.
The wicked thought of a foole is sinne, and the scorner is an abomination vnto men.
10 Ако покажеш малодушие в усилно време, Силата ти е малка.
If thou bee faint in the day of aduersitie, thy strength is small.
11 Избавяй ония, които се влачат на смърт, И гледай да задържиш ония, които политат към клане.
Deliuer them that are drawen to death: wilt thou not preserue them that are led to be slaine?
12 Ако речеш: Ето, ние не знаехме това! То Оня, Който претегля сърцата, не разбира ли? Оня, Който пази душата ти, на знае ли, И не ще ли въздаде на всеки според делата му?
If thou say, Beholde, we knew not of it: he that pondereth the heartes, doeth not hee vnderstand it? and hee that keepeth thy soule, knoweth he it not? will not he also recompense euery man according to his workes?
13 Сине мой, яж мед, защото е добър, И медена пита, защото е сладка на вкуса ти.
My sonne, eate hony, for it is good, and the hony combe, for it is sweete vnto thy mouth.
14 И ще знаеш, че такава е мъдростта за душата ти, Ако си я намерил; и има бъдеще, И надеждата ти няма да се отсече.
So shall the knowledge of wisdome be vnto thy soule, if thou finde it, and there shall be an ende, and thine hope shall not be cut off.
15 Не поставяй засада, о нечестиви човече, против жилището на праведния, Не разваляй мястото му за почивка.
Laye no waite, O wicked man, against the house of the righteous, and spoyle not his resting place.
16 Защото праведният ако седем пъти пада, пак става, Докато нечестивите се препъват в злото.
For a iust man falleth seuen times, and riseth againe: but the wicked fall into mischiefe.
17 Не се радвай когато падне неприятелят ти, И да се не весели сърцето ти, когато се подхлъзне той.
Bee thou not glad when thine enemie falleth, and let not thine heart reioyce when hee stumbleth,
18 Да не би да съгледа Господ, и това да Му се види зло, И Той да оттегли гнева Си от него.
Least the Lord see it, and it displease him, and he turne his wrath from him.
19 Не се раздразвай, поради злодейците, Нито завиждай на нечестивите,
Fret not thy selfe because of the malicious, neither be enuious at the wicked.
20 Защото злите не ще имат бъдеще; Светилникът на нечестивите ще изгасне.
For there shall bee none ende of plagues to the euill man: the light of the wicked shall bee put out.
21 Сине мой, бой се от Господа и от царя, И не се сношавай с непостоянните,
My sonne feare the Lord, and the King, and meddle not with them that are sedicious.
22 Защото бедствие ще се издигне против тях внезапно, И кой знае какво наказание ще им се наложи и от двамата?
For their destruction shall rise suddenly, and who knoweth the ruine of them both?
23 И тия са изречения на мъдрите: - Лицеприятие в съд не е добро.
ALSO THESE THINGS PERTEINE TO THE WISE, It is not good to haue respect of any person in iudgement.
24 Който казва на нечестивия: Праведен си, Него народи ще кълнат, него племена ще мразят;
He that saith to the wicked, Thou art righteous, him shall the people curse, and the multitude shall abhorre him.
25 Но който го изобличават, към тях ще се показва благоволение, И върху тях ще дойде добро благословение.
But to them that rebuke him, shall be pleasure, and vpon them shall come the blessing of goodnesse.
26 Който дава прав отговор, Той целува в устни.
They shall kisse the lippes of him that answereth vpright wordes.
27 Нареди си работата навън, И приготви си я на нивата, И после съгради къщата си.
Prepare thy worke without, and make readie thy thinges in the fielde, and after, builde thine house.
28 Не бивай свидетел против ближния си без причина, Нито мами с устните си.
Be not a witnes against thy neighbour without cause: for wilt thou deceiue with thy lippes?
29 Не казвай: Както ми направи той, така ще му направя и аз, Ще въздам на човека според делата му.
Say not, I wil doe to him, as he hath done to mee, I will recompence euery man according to his worke.
30 Минах край нивата на ленивия И край лозето на нехайния човек,
I passed by the fielde of the slouthfull, and by the vineyarde of the man destitute of vnderstanding.
31 И всичко бе обрасло с тръни, Коприва беше покрила повърхността му, И каменната му ограда беше съборена
And lo, it was al growen ouer with thornes, and nettles had couered the face thereof, and the stone wall thereof was broken downe.
32 Тогава, като прегледах, размислих в сърцето си, Видях и взех поука.
Then I behelde, and I considered it well: I looked vpon it, and receiued instruction.
33 Още малко спане, малко дрямка, Малко сгъване на ръце за сън,
Yet a litle sleepe, a litle slumber, a litle folding of the handes to sleepe.
34 И сиромашията ще дойде върху тебе, като крадец И немотията - като въоръжен мъж,
So thy pouertie commeth as one that traueileth by the way, and thy necessitie like an armed man.
