Притчи 20
1 Виното е присмивател, и спиртното питие крамолник; И който се увлича по тях е неблагоразумен.
Wine is a mocker and strong drinke is raging: and whosoeuer is deceiued thereby, is not wise.
2 Царското заплашване е като реване на лъв; Който го дразни съгрешава против своя си живот.
The feare of the King is like the roaring of a lyon: hee that prouoketh him vnto anger, sinneth against his owne soule.
3 Чест е за човека да страни от препирня; А всеки безумен се кара.
It is a mans honour to cease from strife: but euery foole will be medling.
4 Ленивият не иска да оре, поради зимата, Затова, когато търси във време на жътва, не ще има нищо.
The slouthfull will not plowe, because of winter: therefore shall he beg in sommer, but haue nothing.
5 Намерението в сърцето на човека е като дълбока вода; Но разумен човек ще го извади.
The counsell in the heart of man is like deepe waters: but a man that hath vnderstanding, will drawe it out.
6 Повечето човеци разгласяват всеки своята доброта: Но кой може да намери верен човек?
Many men wil boast, euery one of his owne goodnes: but who can finde a faithfull man?
7 Чадата на праведен човек, който ходи в непорочността си, Са блажени след него.
He that walketh in his integritie, is iust: and blessed shall his children be after him.
8 Цар, който седи на съдебен престол, Пресява всяко зло с очите си.
A King that sitteth in the throne of iudgement, chaseth away all euill with his eyes.
9 Кой може да каже: Очистих сърцето си; Чист съм от греховете си?
Who can say, I haue made mine heart cleane, I am cleane from my sinne?
10 Различни грамове и различни мерки, И двете са мерзост Господу.
Diuers weightes, and diuers measures, both these are euen abomination vnto the Lord.
11 Даже и детето се явява чрез постъпките си - Дали делата му са чисти и прави.
A childe also is knowen by his doings, whether his worke be pure and right.
12 Слушащото ухо и гледащото око, Господ е направил и двете.
The Lord hath made both these, euen the eare to heare, and the eye to see.
13 Не обичай спането, да не би да обеднееш! Отвори очите си, и ще се наситиш с хляб.
Loue not sleepe least thou come vnto pouertie: open thine eyes, and thou shalt be satisfied with bread.
14 Лошо е! лошо е! казва купувачът, Но като си отиде, тогава се хвали.
It is naught, it is naught, sayth the buyer: but when he is gone apart, he boasteth.
15 Има злато и изобилие драгоценни камъни, Но устните на знанието са скъпоценнно украшение.
There is golde, and a multitude of precious stones: but the lips of knowledge are a precious iewel.
16 Вземи дрехата на този, който поръчителствува за чужд. Да! вземи залог от онзи, който поръчителствува за чужди хора.
Take his garment, that is suretie for a stranger, and a pledge of him for the stranger.
17 Хлябът спечелен с лъжа е сладък за човека; Но после устата му ще се напълнят с камъчета.
The bread of deceit is sweete to a man: but afterward his mouth shalbe filled with grauel.
18 Намеренията се утвърждават чрез съвещание, Затова с мъдър съвет обяви война.
Establish the thoughtes by counsell: and by counsell make warre.
19 Одумникът обхожда и открива тайни, Затова не се събирай с онзи, който отваря широко устните си.
He that goeth about as a slanderer, discouereth secrets: therefore meddle not with him that flattereth with his lips.
20 Светилникът на този, който злослови баща си или майка си, Ще изгасне в най-мрачната тъмнина.
He that curseth his father or his mother, his light shalbe put out in obscure darkenes.
21 На богатството, което бързо се придобива из начало, Сетнината не ще бъде благословена.
An heritage is hastely gotten at the beginning, but the end thereof shall not be blessed.
22 Да не речеш: Ще въздам на злото; Почакай Господа и Той ще се избави.
Say not thou, I wil recompense euill: but waite vpon the Lord, and he shall saue thee.
23 Различни грамове са мерзост за Господа, И неверните везни на са добри.
Diuers weightes are an abomination vnto the Lord, and deceitful balances are not good.
24 Стъпките на човека се оправят от Господа; Как, прочее, би познал човек пътя си?
The steps of man are ruled by the Lord: how can a man then vnderstand his owne way?
25 Примка е за човека да казва необмислено: Посвещавам това, И след като се е обрекъл тогава да разпитва.
It is a destruction for a man to deuoure that which is sanctified, and after the vowes to inquire.
26 Мъдрият цар пресява нечестивите, И докарва върху тях колелото на вършачката.
A wise King scattereth the wicked, and causeth the wheele to turne ouer them.
27 Духът на човека е светило Господно, Което изпитва всичките най-вътрешни части на тялото.
The light of the Lord is the breath of man, and searcheth all the bowels of the belly.
28 Милост и вярност пазят царя, И той поддържа престола си с милост.
Mercie and trueth preserue the King: for his throne shall be established with mercie.
29 Славата на младите е силата им, И украшението на старците са белите им коси.
The beautie of yong men is their strength, and the glory of the aged is the gray head.
30 Бой, който наранява, И удари, които стигат до най-вътрешните части на тялото, Очистват злото.
The blewnes of the wound serueth to purge the euill, and the stripes within the bowels of the belly.
