Притчи 19
1 По-добър е сиромахът, който ходи в непорочността си, Нежели оня, който е с извратени устни а при това безумен.
Better is the poore that walketh in his vprightnes, then he that abuseth his lips, and is a foole.
2 Наистина ожидане без разсъдък не е добро, И който бърза с нозете си, обърква пътя си.
For without knowledge the minde is not good, and he that hasteth with his feete, sinneth.
3 Безумието на човека изкривява пътя му, И сърцето му негодува против Господа.
The foolishnesse of a man peruerteth his way, and his heart freateth against the Lord.
4 Богатството притуря много приятели, А сиромахът бива оставен от приятеля си,
Riches gather many friends: but the poore is separated from his neighbour.
5 Лъжливият свидетел няма да остане ненаказан, И който издиша лъжи няма да избегне.
A false witnes shall not be vnpunished: and he that speaketh lyes, shall not escape.
6 Мнозина търсят благоволението на щедрия, И всеки е приятел на онзи, който дава подаръци.
Many reuerence the face of the prince, and euery man is friend to him that giueth giftes.
7 Всичките братя на сиромаха го мразят, - Колко повече отбягват от него приятелите му! - Той тича след тях с умолителни думи, но тях ги няма.
All the brethren of the poore doe hate him: howe much more will his friends depart farre from him? though hee be instant with wordes, yet they will not.
8 Който придобива ум обича своята си душа; Който пази благоразумие ще намери добро.
He that possesseth vnderstanding, loueth his owne soule, and keepeth wisdome to finde goodnesse.
9 Лъжлив свидетел няма да остане ненаказан, И който издиша лъжи ще загине.
A false witnes shall not be vnpunished: and he that speaketh lyes, shall perish.
10 Изнежеността не прилича на безумен, - Много по-малко на слуга да властвува над началници.
Pleasure is not comely for a foole, much lesse for a seruant to haue rule ouer princes.
11 Благоразумието на човека възпира гнева му, И слава е за него да се не взира в престъпление.
The discretion of man deferreth his anger: and his glory is to passe by an offence.
12 Гневът на царя е като реване на лъв, А благоволението му е като роса на тревата.
The Kings wrath is like the roaring of a lyon: but his fauour is like the dewe vpon ye grasse.
13 Безумен син е бедствие за баща си, И препирните на жена са непрестанно капене.
A foolish sonne is the calamitie of his father, and the contentions of a wife are like a continuall dropping.
14 Къща и богатство се оставят наследство от бащите, Но благоразумна жена е от Господа.
House and riches are the inheritance of the fathers: but a prudent wife commeth of the Lord.
15 Леноста хвърля в дълбок сън, И бездейна душа ще гладува
Slouthfulnes causeth to fall asleepe, and a deceitfull person shall be affamished.
16 Който пази заповедта пази душата си, А който немари пътищата си ще загине.
He that keepeth the commandement, keepeth his owne soule: but hee that despiseth his wayes, shall dye.
17 Който показва милост към сиромаха заема Господу, И Той ще му въздаде за благодеянието му.
He that hath mercy vpon the poore, lendeth vnto the Lord: and the Lord will recompense him that which he hath giuen.
18 Наказвай сина си докато има надежда, И не закоравявай сърцето си да го оставиш да загине.
Chasten thy sonne while there is hope, and let not thy soule spare for his murmuring.
19 Яростен човек ще понесе наказание, Защото, ако и да го избавиш, трябва пак същото да направиш.
A man of much anger shall suffer punishment: and though thou deliuer him, yet wil his anger come againe.
20 Слушай съвет и приемай поука, За да останеш мъдър в сетнините си.
Heare counsell and receiue instruction, that thou mayest be wise in thy latter ende.
21 Има много помисли в сърцето на човека, Но намерението Господно, то ще устои.
Many deuises are in a mans heart: but the counsell of the Lord shall stand.
22 Милосърдието на човека е чест нему, И сиромах човек е по-добър от този, който разорява.
That that is to be desired of a man, is his goodnes, and a poore man is better then a lyer.
23 Страхът от Господа спомага към живот; Който го има ще си ляга наситен и не ще срещне зло.
The feare of the Lord leadeth to life: and he that is filled therewith, shall continue, and shall not be visited with euill.
24 Ленивият затопява ръката си в паницата И не ще нито в устата си да я повърне.
The slouthfull hideth his hand in his bosome, and wil not put it to his mouth againe.
25 Ако биеш присмивателя, простият ще стане внимателен; И ако изобличиш благоразумния, той ще придобие знание.
Smite a scorner, and the foolish wil beware: and reproue the prudent, and he wil vnderstand knowledge.
26 Който опропастява баща си и пропъжда майка си, Той е син, който причинява срам и нанася позор.
He that destroyeth his father, or chaseth away his mother, is a lewde and shamefull childe.
27 Престани, сине мой, да слушаш съвети, Които те отклоняват от мъдростта.
My sonne, heare no more the instruction, that causeth to erre from ye words of knowledge.
28 Лошият свидетел се присмива на правосъдието; И устата на нечестивите поглъщат беззаконие.
A wicked witnes mocketh at iudgement, and the mouth of ye wicked swalloweth vp iniquitie.
29 Присъди се приготвят за присмивателите, И бой за гърба на безумните.
But iudgements are prepared for the scorners, and stripes for the backe of the fooles.
