Притчи 18
1 Който се отлъчва от другите, търси само своето желание, И се противи на всеки здрав разум.
For the desire thereof hee will separate himselfe to seeke it, and occupie himselfe in all wisdome.
2 Безумният не се наслаждава от благоразумието, Но само от изявяване сърцето си.
A foole hath no delite in vnderstanding: but that his heart may be discouered.
3 С идването на нечестивия идва и презрение, И с подлостта идва и позор.
When the wicked commeth, then commeth contempt, and with the vile man reproch.
4 Думите из устата на човека са като дълбоки води, И изворът на мъдростта е като поток.
The words of a mans mouth are like deepe waters, and the welspring of wisdome is like a flowing riuer.
5 Не е добре да се приема нечестивия, Или да се изкривява съда на праведния.
It is not good to accept the person of the wicked, to cause ye righteous to fall in iudgement.
6 Устните на безумния причиняват препирни, И устата му предизвикват плесници.
A fooles lips come with strife, and his mouth calleth for stripes.
7 Устата на безумния са погибел за него, И устните му са примка за душата му.
A fooles mouth is his owne destruction, and his lips are a snare for his soule.
8 Думите на шепотника са като сладки залъци, И слизат вътре в корема.
The wordes of a tale bearer are as flatterings, and they goe downe into the bowels of the belly.
9 Немарливият в работата си Е брат на разсипника.
He also that is slouthfull in his worke, is euen the brother of him that is a great waster.
10 Името Господно е яка кула; Праведният прибягва в нея, и е поставен на високо.
The Name of the Lord is a strong tower: the righteous runneth vnto it, and is exalted.
11 Имотът на богатия е укрепен град за него, И той е висока стена във въображението му.
The rich mans riches are his strong citie: and as an hie wall in his imagination.
12 Преди загиването сърцето на човека се превъзнася, И преди прославянето то се смирява.
Before destruction the heart of a man is hautie, and before glory goeth lowlines.
13 Да отговаря някой преди да чуе, Е безумие и позор за него.
He that answereth a matter before hee heare it, it is folly and shame vnto him.
14 Духът на човека ще го подпира в немощта му; Кой може да подигне унилия дух?
The spirit of a man will susteine his infirmitie: but a wounded spirit who can beare it?
15 Сърцето на благоразумния придобива разум, И ухото на мъртвите търси знание.
A wise heart getteth knowledge, and the eare of the wise seeketh learning.
16 Подаръкът, който дава човек, отваря място за него, И го привежда пред големците.
A mans gift enlargeth him, and leadeth him before great men.
17 Който пръв защитава делото си изглежда да е прав, Но съседът му идва и го изпитва.
He that is first in his owne cause, is iust: then commeth his neighbour, and maketh inquirie of him.
18 Жребието прекратява разприте, И решава между силите.
The lot causeth contentions to cease, and maketh a partition among the mightie.
19 Брат онеправдан е по-недостъпен от укрепен град, И разногласията им са като лостове на крепост.
A brother offended is harder to winne then a strong citie, and their contentions are like the barre of a palace.
20 От плодовете на устата на човека ще се насити коремът му; От произведението на устните си човек ще се насити.
With the fruite of a mans mouth shall his belly be satisfied, and with the increase of his lips shall he be filled.
21 Смърт и живот има в силата на езика, И ония, които го обичат, ще ядат плодовете му.
Death and life are in the power of ye tongue, and they that loue it, shall eate the fruite thereof.
22 Който е намерил съпруга намерил е добро И е получил благоволение от Господа.
He that findeth a wife, findeth a good thing, and receiueth fauour of the Lord.
23 Сиромахът говори с умолявания, Но богатият отговаря грубо.
The poore speaketh with prayers: but the rich answereth roughly.
24 Човек, който има много приятели намира в това погубването си; Но има приятел, който се държи по-близко и от брат.
A man that hath friends, ought to shew him selfe friendly: for a friend is neerer then a brother.
