Притчи 23
1 Когато седнеш да ядеш с началник, Прегледай добре какво има пред тебе
When thou sittest to eate with a ruler, consider diligently what is before thee,
2 Иначе ще туриш нож в гърлото си. Ако те обладава охота,
And put the knife to thy throte, if thou be a man giuen to the appetite.
3 Не пожелавай вкусните му ястия, Защото те са примамливи гозби.
Be not desirous of his deintie meates: for it is a deceiuable meate.
4 Не се старай да придобиеш богатство, Остави се от тая си мисъл.
Trauaile not too much to be rich: but cease from thy wisdome.
5 Хвърляш ли на него очите си, - то го няма! Защото наистина богатството си прави крила, Както орел ще лети към небето.
Wilt thou cast thine eyes vpon it, which is nothing? for riches taketh her to her wings, as an eagle, and flyeth into the heauen.
6 Не яж хляба на онзи, който има лошо око, Нито пожелавай вкусните му ястия,
Eate thou not the bread of him that hath an euil eye, neither desire his deintie meates.
7 Защото, каквито са мислите в душата му - такъв е и той. Каза ти: Яж и пий, Но сърцето му не е с тебе.
For as though he thought it in his heart, so will hee say vnto thee, Eate and drinke: but his heart is not with thee.
8 Залъка, който си изял, ще избълваш, И ще изгубиш сладките си думи.
Thou shalt vomit thy morsels that thou hast eaten, and thou shalt lose thy sweete wordes.
9 Не говори на ушите на безумния, Защото той ще презре разумността на думите ти.
Speake not in the eares of a foole: for hee will despise the wisdome of thy wordes.
10 Не премествай стари межди, Нито влизай в нивите на сирачетата,
Remooue not the ancient boundes, and enter not into the fieldes of the fatherlesse.
11 Защото Изкупителят им е мощен; Той ще защити делото им против тебе.
For he that redeemeth them, is mightie: he will defend their cause against thee.
12 Предай сърцето си на поука И ушите си към думи на знание.
Apply thine heart to instruction, and thine eares to the wordes of knowledge.
13 Да не ти се свиди да наказваш детето, Защото, ако и да го биеш с пръчка, то няма да умре.
Withhold not correction from the childe: if thou smite him with the rodde, he shall not die.
Thou shalt smite him with the rodde, and shalt deliuer his soule from hell. (Sheol h7585)
15 Сине мой, ако бъде сърцето ти мъдро, То и на моето сърце ще е драго.
My sonne, if thine heart be wise, mine heart shall reioyce, and I also.
16 Да! сърцето ми ще се радва, Когато устните ти изговарят правото
And my reynes shall reioyce, when thy lips speake righteous things.
17 Сърцето ти да не завижда на грешните, Но да пребъдва в страх от Господа цял ден,
Let not thine heart bee enuious against sinners: but let it bee in the feare of the Lord continually.
18 Защото наистина има бъдеще, И надеждата ти няма да се отсече.
For surely there is an ende, and thy hope shall not be cut off.
19 Ти, сине мой, слушай и бъди мъдър, И оправяй сърцето си в пътя,
O thou my sonne, heare, and bee wise, and guide thine heart in the way.
20 Не бъди между винопийци, Между невъздържани месоядци,
Keepe not company with drunkards, nor with gluttons.
21 Защото пияницата и чревоугодникът ще осиромашеят, И дремливостта ще облече човек в дрипи.
For the drunkard and the glutton shall bee poore, and the sleeper shalbe clothed with ragges.
22 Слушай баща си, който те е родил, И не презирай майка си, когато остарее.
Obey thy father that hath begotten thee, and despise not thy mother when she is olde.
23 Купувай истината и не я продавай, Тоже и мъдростта, поуката и разума.
Bye the trueth, but sell it not: likewise wisdome, and instruction, and vnderstanding.
24 Бащата на праведния ще се радва много, И който ражда мъдро чадо ще има радост от него.
The father of the righteous shall greatly reioyce, and hee that begetteth a wise childe, shall haue ioy of him.
25 Прочее, нека се веселят твоят баща и твоята майка, И да се възхищава оная, която те е родила.
Thy father and thy mother shall be glad, and she that bare thee shall reioyce.
26 Сине мой, дай сърцето си на мене, И очите ти нека внимават в моите пътища,
My sonne, giue mee thine heart, and let thine eyes delite in my wayes.
27 Защото блудницата е дълбока яма, И чуждата жена е тесен ров.
For a whore is as a deepe ditche, and a strange woman is as a narrowe pitte.
28 Да! тя причаква като зла плячка, И умножава числото на неверните между човеците.
Also she lyeth in wait as for a praye, and she increaseth the transgressers among men.
29 Кому горко? кому скръб? кому каране? Кому оплакване? кому удари без причина? Кому подпухнали очи?
To whome is woe? to whome is sorowe? to whom is strife? to whom is murmuring? to whom are woundes without cause? and to whome is the rednesse of the eyes?
30 На ония, които се бавят около виното, Които отиват да вкусят подправено вино.
Euen to them that tarie long at the wine, to them that goe, and seeke mixt wine.
31 Не гледай виното, че е червено, Че показва цвета си в чашата, Че се поглъща гладко,
Looke not thou vpon the wine, when it is red, and when it sheweth his colour in the cup, or goeth downe pleasantly.
32 Защото после то хапе като змия, И жили като ехидна.
In the ende thereof it will bite like a serpent, and hurt like a cockatrise.
33 Очите ти ще гледат чужди жени, И сърцето ти ще изригва развратни неща;
Thine eyes shall looke vpon strange women, and thine heart shall speake lewde things.
34 Даже ще бъдеш като един, който би легнал всред море, Или като един, който би лежал на върха на мачта.
And thou shalt bee as one that sleepeth in the middes of the sea, and as hee that sleepeth in the toppe of the maste.
35 Удариха ме ще речеш, и не ме заболя; Биха ме, и не усетих. Кога ще се събудя за да го търся пак?
They haue stricken mee, shalt thou say, but I was not sicke: they haue beaten mee, but I knew not, when I awoke: therefore will I seeke it yet still.
