Притчи 1
1 Притчи на Давидовия син Соломон, Израилев цар,
The Parables of Salomon the sonne of Dauid King of Israel,
2 Записани за да познае някой мъдрост и поука, За да разбере благоразумни думи,
To knowe wisdome, and instruction, to vnderstand ye wordes of knowledge,
3 За да приеме поука за мъдро постъпване, В правда, съдба и справедливост,
To receiue instruction to do wisely, by iustice and iudgement and equitie,
4 За да се даде остроумие на простите, знание и разсъждение на младежа,
To giue vnto the simple, sharpenesse of wit, and to the childe knowledge and discretion.
5 За да слуша мъдрият и да стане по-мъдър И за да достигне разумният здрави начала,
A wise man shall heare and increase in learning, and a man of vnderstanding shall attayne vnto wise counsels,
6 За да се разбират притча и иносказание, Изреченията на мъдрите и гатанките им.
To vnderstand a parable, and the interpretation, the wordes of ye wise, and their darke sayings.
7 Страх от Господа е начало на мъдростта; Но безумният презира мъдростта и поуката.
The feare of the Lord is the beginning of knowledge: but fooles despise wisedome and instruction.
8 Сине мой, слушай поуката на баща си, И не отхвърляй наставлението на Майка си,
My sonne, heare thy fathers instruction, and forsake not thy mothers teaching.
9 Защото те ще бъдат благодатен венец за главата ти, И огърлица около шията ти.
For they shalbe a comely ornament vnto thine head, and as chaines for thy necke.
10 Сине мой, ако грешните те прилъгват, Да се не съгласиш.
My sonne, if sinners doe intise thee, consent thou not.
11 Ако рекат: Ела с нас, Нека поставим засада за кръвопролитие. Нека причакаме без причина невинния,
If they say, Come with vs, we will lay waite for blood, and lie priuilie for the innocent without a cause:
We wil swallow them vp aliue like a graue euen whole, as those that goe downe into the pit: (Sheol h7585)
13 Ще намерим всякакъв скъпоценен имот, Ще напълним къщите си с користи,
We shall finde all precious riches, and fill our houses with spoyle:
14 Ще хвърлим жребието си като един от нас, Една кесия ще имаме всички;
Cast in thy lot among vs: we will all haue one purse:
15 Сине мой, не ходи на пътя с тях, Въздържай ногата си от пътеката им,
My sonne, walke not thou in the way with them: refraine thy foote from their path.
16 Защото техните нозе тичат към злото, И бързат да проливат кръв.
For their feete runne to euill, and make haste to shed blood.
17 Защото напразно се простира мрежа Пред очите на каква да било птица.
Certainely as without cause the net is spred before the eyes of all that hath wing:
18 И тия поставят засада против своята си кръв, Причакват собствения си живот.
So they lay waite for blood and lie priuily for their liues.
19 Такива са пътищата на всеки сребролюбец: Сребролюбието отнема живота на завладените от него.
Such are the wayes of euery one that is greedy of gaine: he would take away the life of the owners thereof.
20 Превъзходната мъдрост възгласява по улиците, Издига гласа си по площадите,
Wisdome cryeth without: she vttereth her voyce in the streetes.
21 Вика по главните места на пазарите, При входовете на портите, възвестява из града думите си:
She calleth in the hye streete, among the prease in the entrings of the gates, and vttereth her wordes in the citie, saying,
22 Глупави, до кога ще обичате глупостта? Присмивачите до кога ще се наслаждавате на присмивките си, И безумните ще мразят знанието?
O ye foolish, howe long will ye loue foolishnes? and the scornefull take their pleasure in scorning, and the fooles hate knowledge?
23 Обърнете се при изобличението ми. Ето, аз ще излея духа си на вас, Ще ви направя да разберете словата ми.
(Turne you at my correction: loe, I will powre out my mind vnto you, and make you vnderstand my wordes)
24 Понеже аз виках, а вие отказахте да слушате, Понеже простирах ръката си, а никой не внимаваше,
Because I haue called, and ye refused: I haue stretched out mine hand, and none woulde regarde.
25 Но отхвърлихте съвета ми, И не приехте изобличението ми,
But ye haue despised all my counsell, and would none of my correction.
26 То аз ще се смея на вашето бедствие, Ще се присмея, когато ви нападне страхът,
I will also laugh at your destruction, and mocke, when your feare commeth.
27 Когато ви нападне страхът, като опустошителна буря, И бедствието ви се устреми като вихрушка, Когато скръб и мъки ви нападнат,
Whe your feare cometh like sudden desolation, and your destruction shall come like a whirle wind: whe affliction and anguish shall come vpon you,
28 Тогава те ще призоват, но аз няма да отговоря, Ревностно ще ме търсят, но няма да ме намерят.
Then shall they call vpon me, but I will not answere: they shall seeke me early, but they shall not finde me,
29 Понеже намразиха знанието, И не разбраха страха от Господа,
Because they hated knowledge, and did not chuse the feare of the Lord.
30 Не приеха съвета ми, И презряха всичкото ми изобличение,
They would none of my counsell, but despised all my correction.
31 Затова, ще ядат от плодовете на своя си път, И ще се наситят от своите си измислици.
Therefore shall they eate of ye fruite of their owne way, and be filled with their owne deuises.
32 Защото глупавите ще бъдат умъртвени от своето си отстъпване, И безумните ще бъдат погубени от своето си безгрижие,
For ease slaieth the foolish, and the prosperitie of fooles destroyeth them.
33 Но всеки, който ме слуша, ще живее в безопасност, И ще бъде спокоен без да се бои от зло.
But he that obeyeth me, shall dwell safely, and be quiet from feare of euill.
