Притчи 31
1 Думите на Маасовия цар Лемуил, Които го поучи майка му:
THE WORDS OF KING LEMUEL: The prophecie which his mother taught him.
2 Що, сине мой? и що, сине на утробата ми? И що, сине на моите обреци?
What my sonne! and what ye sonne of my wombe! and what, O sonne of my desires!
3 Не давай силата си на жените, Нито пътищата си на тези, които погубват царете.
Giue not thy strength vnto women, nor thy wayes, which is to destroy Kings.
4 Не е за царете, Лемуиле, не е за царете да пият вино, Нито за князете да кажат: Где е спиртното питие?
It is not for Kings, O Lemuel, it is not for Kings to drink wine nor for princes strog drinke,
5 Да не би, като се напият, да забравят закона И да онеправдаят угнетяваните.
Lest he drinke and forget the decree, and change the iudgement of all the children of affliction.
6 Давайте спиртно питие на оня, който загива И вино на огорчения духом.
Giue ye strong drinke vnto him that is readie to perish, and wine vnto them that haue griefe of heart.
7 За да пие и да забрави сиромашията си, И да не помни вече окаяността си.
Let him drinke, that he may forget his pouertie, and remember his miserie no more.
8 Отваряй устата си за безгласния, За делото на всички, които загиват;
Open thy mouth for the domme in the cause of all the children of destruction.
9 Отваряй устата си, съди справедливо. И раздавай правосъдие на сиромаха и немотния.
Open thy mouth: iudge righteously, and iudge the afflicted, and the poore.
10 Кой може да намери добродетелна жена? Защото тя е много по-ценна от скъпоценни камъни.
Who shall finde a vertuous woman? for her price is farre aboue the pearles.
11 Сърцето на мъжа й уповава на нея; И не ще му липсва печалба.
The heart of her husband trusteth in her, and he shall haue no neede of spoyle.
12 Тя ще му донася добро, а не зло, През всичките дни на живота си.
She will doe him good, and not euill all the dayes of her life.
13 Търси вълна и лен, И работи с ръцете си това що й е угодно.
She seeketh wooll and flaxe, and laboureth cheerefully with her handes.
14 Тя е като търговските кораби, - Донася храната си от далеч.
She is like the shippes of marchants: shee bringeth her foode from afarre.
15 При това, става докле е още нощ, И дава храна на дома си, И определената работа на слугините си.
And she riseth, whiles it is yet night: and giueth the portion to her houshold, and the ordinarie to her maides.
16 Разглежда нива, и я купува; От плода на ръцете си сади лозе.
She considereth a field, and getteth it: and with the fruite of her handes she planteth a vineyarde.
17 Опасва кръста си със сила И уякчава мишците си.
She girdeth her loynes with strength, and strengtheneth her armes.
18 Като схваща, че търгуването и е полезно. Светилникът й не угасва през нощта.
She feeleth that her marchandise is good: her candle is not put out by night.
19 Туря ръцете си на вретеното, И държи в ръката си хурката.
She putteth her handes to the wherue, and her handes handle the spindle.
20 Отваря ръката си на сиромасите, Да! простира ръцете си към немотните.
She stretcheth out her hand to the poore, and putteth foorth her hands to the needie.
21 Не се бои от снега за дома си; Защото всичките й домашни са облечени с двойни дрехи.
She feareth not the snowe for her familie: for all her familie is clothed with skarlet.
22 Прави си завивки от дамаска; Облеклото и е висон и морав плат.
She maketh her selfe carpets: fine linen and purple is her garment.
23 Мъжът и е познат в портите, Когато седи между местните старейшини.
Her husband is knowen in the gates, when he sitteth with the Elders of the land.
24 Тя тъче ленено платно и го продава, И доставя пояси на търговците;
She maketh sheetes, and selleth them, and giueth girdels vnto the marchant.
25 Сила и достолепие са облеклото й; И тя гледа весело към бъдещето.
Strength and honour is her clothing, and in the latter day she shall reioyce.
26 Отваря устата си с мъдрост, И законът на езика й е благ.
She openeth her mouth with wisdome, and the lawe of grace is in her tongue.
27 Добре внимава в управлението на дома си, И хляб на леност не яде.
She ouerseeth the wayes of her housholde, and eateth not the bread of ydlenes.
28 Чадата й стават и я ублажават; И мъжът й я хвали казвайки:
Her children rise vp, and call her blessed: her husband also shall prayse her, saying,
29 Много дъщери са се държали достойно, Но ти надмина всичките.
Many daughters haue done vertuously: but thou surmountest them all.
30 Прелестта е измамлива и красотата е лъх; Но жена, която се бои от Господа, тя ще бъде похвалена.
Fauour is deceitfull, and beautie is vanitie: but a woman that feareth the Lord, she shall be praysed.
31 Дайте й от плода на ръцете й, И делата й нека я хвалят в портите.
Giue her of the fruite of her hands, and let her owne workes prayse her in the gates.
