Притчи 5
1 Сине мой, внимавай в мъдростта ми. Приклони ухото си към разума ми
My sonne, hearken vnto my wisedome, and incline thine eare vnto my knowledge.
2 За да опазиш разсъдливост, И устните ти да пазят знание.
That thou maiest regarde counsell, and thy lippes obserue knowledge.
3 Защото от устните на чуждата жена капе мед. И устата й са по-меки от дървено масло;
For the lippes of a strange woman drop as an honie combe, and her mouth is more soft then oyle.
4 Но сетнините й са горчиви като пелин, Остри като изострен от двете страни меч.
But the end of her is bitter as wormewood, and sharpe as a two edged sworde.
Her feete goe downe to death, and her steps take holde on hell. (Sheol h7585)
6 Тъй че тя никога не намира пътя на живота; Нейните пътеки са непостоянни, и тя не знае на къде водят.
She weigheth not the way of life: her paths are moueable: thou canst not knowe them.
7 Прочее, чада, слушайте мене, И не отстъпвайте от думите на устата ми.
Heare yee me nowe therefore, O children, and depart not from the wordes of my mouth.
8 Отдалечи пътя си от нея. И не се приближавай до вратата на къщата й,
Keepe thy way farre from her, and come not neere the doore of her house,
9 Да не би да дадеш жизнеността си на други. И годините си на немилостивите;
Least thou giue thine honor vnto others, and thy yeeres to the cruell:
10 Да не би да се наситят чужди от имота ти, И трудовете ти да отидат в чужд дом;
Least the stranger should be silled with thy strength, and thy labours bee in the house of a stranger,
11 А ти да охкаш в сетнините си, Когато месата ти и тялото ти се изнурят,
And thou mourne at thine end, (when thou hast consumed thy flesh and thy bodie)
12 И да казваш: Как можах да намразя поуката, И сърцето ми да презре изобличението,
And say, How haue I hated instruction, and mine heart despised correction!
13 И аз да не послушам гласа на учителите си, Нито да приклоня ухото си към наставниците си;
And haue not obeied the voyce of them that taught mee, nor enclined mine eare to them that instructed me!
14 Малко остана да изпадна във всяко зло Всред събранието и множеството.
I was almost brought into all euil in ye mids of the Congregation and assemblie.
15 Пий вода от своята си щерна, И оная, която извира от твоя кладенец
Drinke the water of thy cisterne, and of the riuers out of the middes of thine owne well.
16 Вън ли да се изливат изворите ти, И водни потоци по улиците?
Let thy fountaines flow foorth, and the riuers of waters in the streetes.
17 Нека бъдат само на тебе, А не на чужди заедно с тебе.
But let them bee thine, euen thine onely, and not the strangers with thee.
18 Да бъде благословен твоят извор, И весели се с жената на младостта си.
Let thy fountaine be blessed, and reioyce with the wife of thy youth.
19 Тя да ти бъде като любезна кошута и мила сърна: Нейните гърди да те задоволяват във всяко време; И възхищавай се винаги от нейната любов
Let her be as the louing hinde and pleasant roe: let her brests satisfie thee at all times, and delite in her loue continually.
20 Понеже, сине мой, защо да се възхищаваш от чужда жена, И да прегръщаш обятията на чужда жена?
For why shouldest thou delite, my sonne, in a strange woman, or embrace the bosome of a stranger?
21 Защото пътищата на човека се пред очите на Господа, И Той внимателно измерва всичките му пътеки.
For the waies of man are before the eyes of the Lord, and he pondereth all his pathes.
22 Нечестивият ще бъде хванат от собствените си беззакония, И с въжетата на своя грях ще бъде държан.
His owne iniquities shall take the wicked himselfe, and he shall be holden with the cordes of his owne sinne.
23 Той ще умре от своето отказване от поука; И от голямото си безумие ще се заблуди.
Hee shall die for fault of instruction, and shall goe astray through his great follie.
