Притчи 6
1 Сине мой, ако си станал поръчител на ближния си, Или си дал ръка за някой чужд,
My sonne, if thou be surety for thy neighbour, and hast striken hands with the stranger,
2 Ти си се впримчил с думите на устата си, Хванат си с думите на устата си.
Thou art snared with the wordes of thy mouth: thou art euen taken with the woordes of thine owne mouth.
3 Затова, сине мой, направи това и остави се, Тъй като си паднал в ръцете на ближния си, - Иди, припадни и моли настоятелно ближния си.
Doe this nowe, my sonne, and deliuer thy selfe: seeing thou art come into the hande of thy neighbour, goe, and humble thy selfe, and sollicite thy friends.
4 Не давай сън на очите си, Нито дрямка на клепачите си,
Giue no sleepe to thine eyes, nor slumber to thine eyelids.
5 Догдето не се отървеш, като сърна от ръката на ловеца, И като птица от ръката на птицоловец.
Deliuer thy selfe as a doe from the hande of the hunter, and as a birde from the hande of the fouler.
6 Иди при мравката, о ленивецо, Размишлявай за постъпките й и стани мъдър,
Goe to the pismire, O sluggarde: beholde her waies, and be wise.
7 Който, макар че няма началник, Надзирател, или управител,
For shee hauing no guide, gouernour, nor ruler,
8 Приготвя си храната лете, Събира яденето си в жътва.
Prepareth her meat in the sommer, and gathereth her foode in haruest.
9 До кога ще спиш лицемерецо? Кога ще станеш от съня си?
Howe long wilt thou sleepe, O sluggarde? when wilt thou arise out of thy sleepe?
10 Още малко спане, малко дрямка, Малко сгъване на ръце за сън,
Yet a litle sleepe, a litle slumber, a litle folding of the hands to sleepe.
11 Така ще дойде сиромашия върху тебе, като разбойник, И немотия, като въоръжен мъж.
Therefore thy pouertie commeth as one that trauaileth by the way, and thy necessitie like an armed man.
12 Човек нехранимайко, човек беззаконен, Е оня който ходи с извратени уста,
The vnthriftie man and the wicked man walketh with a froward mouth.
13 Намигва с очите си, говори с нозете си, Дава знак с пръстите си;
He maketh a signe with his eyes: he signifieth with his feete: he instructeth with his fingers.
14 Който има извратено сърце, Непрестанно крои зло, сее раздори,
Lewde things are in his heart: he imagineth euill at all times, and raiseth vp contentions.
15 Затова погубването му ще дойде внезапно; Изведнъж ще се съкруши, и то непоправимо.
Therefore shall his destruction come speedily: hee shall be destroyed suddenly without recouerie.
16 Шест неща мрази Господ, Даже седем са мерзост за душата Му:
These sixe things doeth the Lord hate: yea, his soule abhorreth seuen:
17 Надменни очи, лъжлив език, Ръце, които проливат невинна кръв,
The hautie eyes, a lying tongue, and the hands that shed innocent blood,
18 Сърце, което крои лоши замисли, Нозе, които бърже тичат да вършат зло,
An heart that imagineth wicked enterprises, feete that be swift in running to mischiefe,
19 Неверен свидетел, който говори лъжа, И оня, който сее раздори между братя.
A false witnesse that speaketh lyes, and him that rayseth vp contentions among brethren.
20 Сине, мой, пази заповедта на баща си, И не отстъпвай от наставлението на майка си,
My sonne, keepe thy fathers commandement, and forsake not thy mothers instruction.
21 Вържи ги за винаги за сърцето си, Увий ги около шията си.
Binde them alway vpon thine heart, and tye them about thy necke.
22 Когато ходиш наставлението ще те води, Когато спиш, ще те пази; Когато се събудиш ще се разговаря с тебе,
It shall leade thee, when thou walkest: it shall watch for thee, when thou sleepest, and when thou wakest, it shall talke with thee.
23 Защото заповедта им е светилник, И наставлението им е светлина, И поучителните им изобличения са път към живот.
For the commandement is a lanterne, and instruction a light: and corrections for instruction are the way of life,
24 За да те пазят от лоша жена, От ласкателния език на чужда жена.
To keepe thee from the wicked woman, and from ye flatterie of ye tongue of a strange woman.
25 Да не пожелаеш хубостта й в сърцето си; Да не те улови с клепачите си;
Desire not her beautie in thine heart, neither let her take thee with her eye lids.
26 Защото поради блудница човек изпада в нужда за парче хляб; А прелюбодейката лови скъпоценната душа.
For because of the whorish woman a man is brought to a morsell of bread, and a woman wil hunt for the precious life of a man.
27 Може ли някой да тури огън в пазухата си, И дрехите му да не изгорят?
Can a man take fire in his bosome, and his clothes not be burnt?
28 Може ли някой да ходи по разпалени въглища, И нозете му да се не опекат?
Or can a man go vpon coales, and his feete not be burnt?
29 Така е с оня, който влиза при жената на ближния си; Който се допре до нея не ще остане ненаказан.
So he that goeth in to his neighbours wife, shall not be innocent, whosoeuer toucheth her.
30 Дори крадецът не се пропуска ненаказан, Даже ако краде да насити душата си, когато е гладен;
Men do not despise a thiefe, when he stealeth, to satisfie his soule, because he is hungrie.
31 И ако се хване, той трябва да възвърне седмократно, Трябва да даде целия имот на къщата си.
But if he be founde, he shall restore seuen folde, or he shall giue all the substance of his house.
32 Оня, който прелюбодействува с жена е безумен. Който прави това би погубил душата си.
But he that committeth adulterie with a woman, he is destitute of vnderstanding: he that doeth it, destroyeth his owne soule.
33 Биене и позор ще намери, И срамът му няма да се изличи,
He shall finde a wounde and dishonour, and his reproch shall neuer be put away.
34 Защото ревнуването на мъжа е една ярост; И той няма да пожали в деня на възмездието;
For ielousie is the rage of a man: therefore he will not spare in the day of vengeance.
35 Не ще иска да знае за никакъв откуп, Нито ще се умилостиви, ако и да му дадеш много подаръци.
He cannot beare the sight of any raunsome: neither will he consent, though thou augment the giftes.
