Притчи 3
1 Сине мой, не забравяй поуката ми, И сърцето ти нека пази заповедите ми,
My sonne, forget not thou my Lawe, but let thine heart keepe my commandements.
2 Защото дългоденствие, години от живот И мир ще ти притурят те.
For they shall increase the length of thy dayes and the yeeres of life, and thy prosperitie.
3 Благост и вярност нека не те оставят; Вържи ги около шията си, Начертай ги на плочата на сърцето си.
Let not mercie and trueth forsake thee: binde them on thy necke, and write them vpon the table of thine heart.
4 Така ще намериш благоволение и добро име Пред Бога и човеците.
So shalt thou finde fauour and good vnderstanding in the sight of God and man.
5 Уповавай на Господа от все сърце И не се облягай на своя разум.
Trust in the Lord with all thine heart, and leane not vnto thine owne wisdome.
6 Във всичките си пътища признавай Него, И Той ще оправя пътеките ти.
In all thy wayes acknowledge him, and he shall direct thy wayes.
7 Не мисли себе си за мъдър; Бой се от Господа, и отклонявай се от зло;
Be not wise in thine owne eyes: but feare the Lord, and depart from euill.
8 Това ще бъде здраве за тялото ти И влага за косите ти.
So health shalbe vnto thy nauel, and marowe vnto thy bones.
9 Почитай Господа от имота си И от първаците на всичкия доход.
Honour the Lord with thy riches, and with the first fruites of all thine increase.
10 Така ще се изпълнят житниците ти с изобилие, И линовете ти ще се преливат с ново вино.
So shall thy barnes be filled with abundance, and thy presses shall burst with newe wine.
11 Сине мой, не презирай наказанието от Господа, И да ти не дотегва, когато Той те изобличава,
My sonne, refuse not the chastening of the Lord, neither be grieued with his correction.
12 Защото Господ изобличава оня, когото люби, Както и бащата сина, който му е мил.
For the Lord correcteth him, whome he loueth, euen as the father doeth the childe in whom he deliteth.
13 Блажен оня човек, който е намерил мъдрост, И човек, който е придобил разум,
Blessed is the man that findeth wisedome, and the man that getteth vnderstanding.
14 Защото търговията с нея е по-износна от търговията със сребро, И печалбата от нея по-скъпа от чисто злато.
For the marchandise thereof is better then the marchandise of siluer, and the gaine thereof is better then golde.
15 Тя е по-скъпа от безценни камъни И нищо, което би пожелал ти, не се сравнява с нея.
It is more precious then pearles: and all things that thou canst desire, are not to be compared vnto her.
16 Дългоденствие е в десницата й, А в левицата й богатство и слава.
Length of dayes is in her right hand, and in her left hand riches and glory.
17 Пътищата й са пътища приятни, И всичките й пътеки мир.
Her wayes are wayes of pleasure, and all her pathes prosperitie.
18 Тя е дело на живот за тия, които я прегръщат И блажени са ония, които я държат.
She is a tree of life to them that lay holde on her, and blessed is he that retaineth her.
19 С мъдрост Господ основа земята, С разум утвърди небето.
The Lord by wisdome hath layde the foundation of the earth, and hath stablished the heauens through vnderstanding.
20 Чрез Неговото знание се разтвориха бездните И от облаците капе роса.
By his knowledge the depthes are broken vp, and the cloudes droppe downe the dewe.
21 Сине мой, тоя неща да се не отдалечават от очите ти; Пази здравомислие и разсъдителност,
My sonne, let not these things depart from thine eyes, but obserue wisdome, and counsell.
22 Така те ще бъдат живот на душата ти И украшение на шията ти.
So they shalbe life to thy soule, and grace vnto thy necke.
23 Тогава ще ходиш безопасно по пътя си, И ногата ти не ще се спъне.
Then shalt thou walke safely by thy way: and thy foote shall not stumble.
24 Когато лягаш не ще се страхуваш; Да! ще лягаш и сънят ти ще бъде сладък.
If thou sleepest, thou shalt not bee afraide, and when thou sleepest, thy sleepe shalbe sweete.
25 Не ще се боиш от внезапен страх, Нито от бурята, когато нападне нечестивите,
Thou shalt not feare for any sudden feare, neither for the destruction of the wicked, when it commeth.
26 Защото Господ ще бъде твое упование, И ще пази ногата то да се не хване.
For the Lord shall be for thine assurance, and shall preserue thy foote from taking.
27 Не въздържай доброто от ония, на които се дължи, Когато ти дава ръка да им го направиш.
Withhold not the good from the owners thereof, though there be power in thine hand to doe it.
28 Не казвай на ближния си: Иди върни се пак, И ще ти дам утре, Когато имаш при себе си това, което му се пада.
Say not vnto thy neighbour, Go and come againe, and to morow wil I giue thee, if thou now haue it.
29 Не измисляй зло против ближния си, Който с увереност живее при тебе.
Intend none hurt against thy neighbour, seeing he doeth dwell without feare by thee.
30 Не се карай с него без причина, Като не ти е направил зло.
Striue not with a man causelesse, when he hath done thee no harme.
31 Не завиждай на насилник човек, И не избирай ни един от пътищата му,
Bee not enuious for the wicked man, neither chuse any of his wayes.
32 Защото Господ се гнуси от опакия, Но интимно общува с праведните.
For the frowarde is abomination vnto the Lord: but his secret is with the righteous.
33 Проклетия от Господа има в дома на нечестивия; А Той благославя жилището на праведните.
The curse of the Lord is in the house of the wicked: but he blesseth the habitation of the righteous.
34 Наистина Той се присмива на присмивачите. А на смирените дава благодат.
With the scornefull he scorneth, but hee giueth grace vnto the humble.
35 Мъдрите ще наследят слова, А безумните ще отнесат срам.
The wise shall inherite glorie: but fooles dishonour, though they be exalted.
