Притчи 16
1 Плановете на сърцето принадлежат на човека, Но отговорът на езика е от Господа.
The preparations of the heart are in man: but the answere of the tongue is of the Lord.
2 Всичките пътища на човека са чисти в собствените му очи, Но Господ претегля духовете.
All the wayes of a man are cleane in his owne eyes: but the Lord pondereth the spirits.
3 Възлагай делата си на Господа. И ще се утвърдят твоите намерения.
Commit thy workes vnto the Lord, and thy thoughts shalbe directed.
4 Господ е направил всяко нещо за Себе Си, Дори и нечестивия за деня на злото.
The Lord hath made all things for his owne sake: yea, euen the wicked for the day of euill.
5 Мерзост е Господу всеки, който е с горделиво сърце, Даже ръка с ръка да се съедини, пак той няма да остане ненаказан.
All that are proude in heart, are an abomination to the Lord: though hand ioyne in hand, he shall not be vnpunished.
6 С милост и вярност се отплаща за беззаконието, И чрез страх от Господа хората се отклоняват от злото.
By mercy and trueth iniquitie shalbe forgiuen, and by the feare of the Lord they depart from euill.
7 Когато са угодни на Господа пътищата на човека, Той примирява с него и неприятелите му.
When the wayes of a man please the Lord, he will make also his enemies at peace with him.
8 По-добре малко с правда, Нежели големи доходи с неправда,
Better is a litle with righteousnesse, then great reuenues without equitie.
9 Сърцето на човека начертава пътя му, Но Господ оправя стъпките му.
The heart of man purposeth his way: but the Lord doeth direct his steppes.
10 Присъдата в устните на царя е боговдъхновена; Устата му няма да погрешат в съда.
A diuine sentence shalbe in the lips of the King: his mouth shall not transgresse in iudgement.
11 Вярната теглилка и везни са от Господа, Всичките грамове в торбата са Негово дело.
A true weight and balance are of the Lord: all the weightes of the bagge are his worke.
12 Да се върши беззаконие е мерзост на царете, Защото престолът се утвърждава с правда.
It is an abomination to Kings to commit wickednes: for the throne is stablished by iustice.
13 Праведните устни са благоприятни на царете, И те обичат онзи, който говори право.
Righteous lips are the delite of Kings, and the King loueth him that speaketh right things.
14 Яростта на царя е вестителка на смърт, Но мъдрият човек я укротява.
The wrath of a King is as messengers of death: but a wise man will pacifie it.
15 В светенето пред лицето на царя има живот, И неговото благоволение е като облак с пролетен дъжд.
In the light of the Kings coutenance is life: and his fauour is as a cloude of the latter raine.
16 Колко по-желателно е придобиването на мъдрост, нежели на злато! И придобиването на разум е за предпочитане, нежели на сребро.
Howe much better is it to get wisedome then golde? and to get vnderstanding, is more to be desired then siluer.
17 Да се отклонява от зло е друм за праведните; Който пази пътя си, опазва душата си.
The pathe of the righteous is to decline from euil, and hee keepeth his soule, that keepeth his way.
18 Гордостта предшествува погибелта, И високоумието - падането.
Pride goeth before destruction, and an high minde before the fall.
19 По-добре да е някой със смирен дух между кротките, Нежели да дели користи с горделивите.
Better it is to be of humble minde with the lowly, then to deuide the spoyles with the proude.
20 Който внимава на словото ще намери добро. И който уповава на Господа е блажен.
He that is wise in his busines, shall finde good: and he that trusteth in the Lord, he is blessed.
21 Който е с мъдро сърце ще се нарече благоразумен, И сладостта на устните умножава знание.
The wise in heart shall bee called prudent: and the sweetenesse of the lippes shall increase doctrine.
22 Разумът е извор на живот за притежателя му, А глупостта на безумните е наказанието им.
Vnderstading is welspring of life vnto them that haue it: and the instruction of fooles is folly.
23 Сърцето на мъдрия вразумява устата му И притуря знание на устните му.
The heart of the wise guideth his mouth wisely, and addeth doctrine to his lippes.
24 Благите думи са медена пита, Сладост на душата и здраве на костите.
Faire wordes are as an hony combe, sweetenesse to the soule, and health to the bones.
25 Има път, който се вижда прав на човека. Но краят му е пътища към смърт,
There is a way that seemeth right vnto man: but the issue thereof are the wayes of death.
26 Охотата на работника работи за него, Защото устата му го принуждават.
The person that traueileth, traueileth for himselfe: for his mouth craueth it of him.
27 Лошият човек копае зло, И в устните му има сякаш пламнал огън.
A wicked man diggeth vp euill, and in his lippes is like burning fire.
28 Опак човек сее раздори, И шепотникът разделя най-близки приятели.
A frowarde person soweth strife: and a tale teller maketh diuision among princes.
29 Насилникът измамя ближния си, И го води в недобър път;
A wicked man deceiueth his neighbour, and leadeth him into the way that is not good.
30 Склопя очите си, за да измисля извратени неща. И прехапва устните си, за да постигне зло.
He shutteth his eyes to deuise wickednes: he moueth his lippes, and bringeth euil to passe.
31 Белите коси са венец на слава, Когато се намират по пътя на правдата.
Age is a crowne of glory, when it is founde in the way of righteousnes.
32 Който скоро не се гневи е по-добър от храбрия, И който владее духа си - от завоевател на град.
He that is slowe vnto anger, is better then the mightie man: and hee that ruleth his owne minde, is better then he that winneth a citie.
33 Жребието се хвърля в скута, Но решението чрез него е от Господа.
The lot is cast into the lap: but the whole disposition thereof is of the Lord.
