Притчи 15
1 Мек отговор отклонява ярост, А оскърбителната дума възбужда гняв.
A soft answere putteth away wrath: but grieuous wordes stirre vp anger.
2 Езикът на мъдрите изказва знание, А устата на безумните изригват глупост.
The tongue of the wise vseth knowledge aright: but the mouth of fooles babbleth out foolishnesse.
3 Очите Господни са на всяко място И наблюдава злите и добрите.
The eyes of the Lord in euery place beholde the euill and the good.
4 Благият език е дърво на живот, А извратеността в него съкрушава духа.
A wholesome tongue is as a tree of life: but the frowardnes therof is the breaking of ye minde.
5 Безумният презира поуката на баща си, Но който внимава в изобличението, е благоразумен.
A foole despiseth his fathers instruction: but he that regardeth correction, is prudent.
6 В дома на праведния има голямо изобилие, А в доходите на нечестивия има загриженост.
The house of the righteous hath much treasure: but in the reuenues of the wicked is trouble.
7 Устните на мъдрите разсяват знание, А сърцето на безумните не прави така.
The lippes of the wise doe spread abroade knowledge: but ye heart of the foolish doth not so.
8 Жертвата на нечестивите е мерзост Господу, А молитвата на праведните е приятна Нему.
The sacrifice of the wicked is abomination to the Lord: but the prayer of the righteous is acceptable vnto him.
9 Пътят на нечестивия е мерзост Господу, Но Той обича този, който следва правдата.
The way of the wicked is an abomination vnto the Lord: but he loueth him that followeth righteousnes.
10 Има тежко наказание за ония, които се отбиват от пътя; И който мрази изобличение ще умре.
Instruction is euill to him that forsaketh the way, and he that hateth correction, shall die.
11 Адът и погибелта са открити пред Господа, - Колко повече сърцата на човешките чада! (Sheol h7585)
Hell and destruction are before the Lord: how much more the hearts of the sonnes of men? (Sheol h7585)
12 Присмивателят не обича изобличителя си, Нито ще отива при мъдрите.
A scorner loueth not him that rebuketh him, neither will he goe vnto the wise.
13 Весело сърце прави засмяно лице, А от скръбта на сърцето духът се съкрушава.
A ioyfull heart maketh a chearefull countenance: but by the sorow of the heart the minde is heauie.
14 Сърцето на разумния търси знание А устата на безумните се хранят с глупост.
The heart of him that hath vnderstanding, seeketh knowledge: but the mouth of the foole is fedde with foolishnes.
15 За наскърбения всичките дни са зли А оня, който е с весело сърце, има всегдашно пируване.
All the dayes of the afflicted are euill: but a good conscience is a continuall feast.
16 По-добро е малкото със страх от Господа, Нежели много съкровища с безпокойствие.
Better is a litle with the feare of the Lord, then great treasure, and trouble therewith.
17 По-добра е гощавката от зеле с любов, Нежели хранено говедо с омраза.
Better is a dinner of greene herbes where loue is, then a stalled oxe and hatred therewith.
18 Яростният човек подига препирни, А който скоро не се гневи усмирява крамоли.
An angrie man stirreth vp strife: but hee that is slowe to wrath, appeaseth strife.
19 Пътят на ленивия е като трънен плет, А пътят на праведните е като друм.
The way of a slouthfull man is as an hedge of thornes: but the way of the righteous is plaine.
20 Мъдър син радва баща си, А безумен човек презира майка си.
A wise sonne reioyceth the father: but a foolish man despiseth his mother.
21 На безумния глупостта е радост, А разумен човек ходи по прав път.
Foolishnes is ioy to him that is destitute of vnderstanding: but a man of vnderstanding walketh vprightly.
22 Дето няма съвещание намеренията се осуетяват, А в множеството на съветниците те се утвърждават.
Without cousel thoughts come to nought: but in the multitude of counsellers there is stedfastnesse.
23 От отговора на устата си човек изпитва радост, И дума на време казана, колко е добра!
A ioy commeth to a man by the answere of his mouth: and how good is a word in due season?
The way of life is on high to the prudent, to auoyde from hell beneath. (Sheol h7585)
25 Господ съсипва дома на горделивите, А утвърдява предела на вдовицата.
The Lord will destroye the house of the proude men: but hee will stablish the borders of the widowe.
26 Лошите замисли са мерзост Господу! А чистите думи Му са угодни.
The thoughts of ye wicked are abomination to the Lord: but the pure haue pleasant wordes.
27 Користолюбивият смущава своя си дом, А който мрази даровете ще живее.
He that is greedie of gaine, troubleth his owne house: but he that hateth giftes, shall liue.
28 Сърцето на праведния обмисля що да отговаря, А устата на нечестивите изригват зло.
The heart of the righteous studieth to answere: but the wicked mans mouth babbleth euil thinges.
29 Господ е далеч от нечестивите, А слуша молитвата на праведните.
The Lord is farre off from the wicked: but he heareth the prayer of the righteous.
30 Светъл поглед весели сърцето, И добри вести угояват костите.
The light of the eyes reioyceth the heart, and a good name maketh the bones fat.
31 Ухо, което слуша животворното изобличение, Ще пребивава между мъдрите.
The eare that hearkeneth to the correction of life, shall lodge among the wise.
32 Който отхвърля поуката презира своята си душа, А който слуша изобличението придобива разум.
Hee that refuseth instruction, despiseth his owne soule: but he that obeyeth correction, getteth vnderstanding.
33 Страхът от Господа е възпитание в мъдрост, И смирението предшествува славата.
The feare of the Lord is the instruction of wisdome: and before honour, goeth humilitie.
