Притчи 13
1 Мъдрият син слуша бащината си поука, А присмивателят не внимава на изобличение.
A wise sonne will obey the instruction of his father: but a scorner will heare no rebuke.
2 От плодовете на устата си човек ще се храни с добрини, А душата на коварните ще яде насилство.
A man shall eate good things by the fruite of his mouth: but the soule of the trespassers shall suffer violence.
3 Който пази устата си, опазва душата си, А който отваря широко устните си ще погине.
Hee that keepeth his mouth, keepeth his life: but he that openeth his lips, destruction shall be to him.
4 Душата на ленивия желае и няма, А душата на трудолюбивите ще се насити.
The sluggard lusteth, but his soule hath nought: but the soule of the diligent shall haue plentie.
5 Праведният мрази лъжата, А нечестивият постъпва подло и срамно.
A righteous man hateth lying wordes: but the wicked causeth slander and shame.
6 Правдата пази ходещия непорочно, А нечестието съсипва грешния.
Righteousnesse preserueth the vpright of life: but wickednes ouerthroweth the sinner.
7 Един се преструва на богат, а няма нищо; Друг се преструва на сиромах, но има много имот.
There is that maketh himselfe riche, and hath nothing, and that maketh himselfe poore, hauing great riches.
8 Богатството на човека служи за откуп на живота му; А сиромахът не внимава на заплашвания.
A man will giue his riches for the ransome of his life: but the poore cannot heare ye reproch.
9 Виделото на праведните е весело, А светилникът на нечестивите ще изгасне.
The light of the righteous reioyceth: but the candle of the wicked shall be put out.
10 От гордостта произхожда само препиране, А мъдростта е с ония, които приемат съвети.
Onely by pride doeth man make contention: but with the well aduised is wisdome.
11 Богатството придобито чрез измама ще намалее, А който събира с ръката си ще го умножи.
The riches of vanitie shall diminish: but he that gathereth with the hand, shall increase them.
12 Отлагано ожидане изнемощява сърцето, А постигнатото желание е дърво на живот.
The hope that is deferred, is the fainting of the heart: but when the desire commeth, it is as a tree of life.
13 Който презира словото, сам на себе си вреди, А който почита заповедта има отплата.
He that despiseth the worde, hee shall be destroyed: but hee that feareth the commandement he shalbe rewarded.
14 Поуката на мъдрия е извор на живот. За да отбягва човек примките на смъртта.
The instruction of a wise man is as the welspring of life, to turne away from the snares of death.
15 Здравият разум дава благодат, А пътят на коварните е неравен.
Good vnderstanding maketh acceptable: but the way of the disobedient is hated.
16 Всеки благоразумен човек работи със знание, А безумният разсява глупост,
Euery wise man will worke by knowledge: but a foole will spread abroade folly.
17 Лошият пратеник изпада в зло, А верният посланик дава здраве.
A wicked messenger falleth into euill: but a faithfull ambassadour is preseruation.
18 Сиромашия и срам ще постигнат този, който отхвърля поука, А който внимава на изобличение ще бъде почитан.
Pouertie and shame is to him that refuseth instruction: but hee that regardeth correction, shalbe honoured.
19 Изпълнено желание услажда душата, А на безумните е омразно да се отклоняват от злото.
A desire accomplished deliteth ye soule: but it is an abomination to fooles to depart from euil.
20 Ходи с мъдрите, и ще станеш мъдър, А другарят на безумните ще пострада зле.
He that walketh with the wise, shalbe wise: but a companion of fooles shalbe afflicted.
21 Злото преследва грешните, А на праведните ще се въздаде добро.
Affliction followeth sinners: but vnto the righteous God will recompense good.
22 Добрият оставя наследство на внуците си, А богатството на грешния се запазва за праведния,
The good man shall giue inheritance vnto his childrens children: and the riches of the sinner is layde vp for the iust.
23 Земеделието на сиромасите доставя много храна, Но някои погиват от липса на разсъдък.
Much foode is in the fielde of the poore: but the fielde is destroyed without discretion.
24 Който щади тоягата си, мрази сина си, А който го обича наказва го на време.
He that spareth his rodde, hateth his sonne: but he that loueth him, chasteneth him betime.
25 Праведният яде до насищане на душата си, А коремът на нечестивите не ще се задоволи.
The righteous eateth to the contentation of his minde: but the belly of the wicked shall want.
