Йов 7
1 Земният живот на човека не е ли воюване? И дните му не са ли като дните на наемник?
Is there not an appointed time to man vpon earth? and are not his dayes as the dayes of an hyreling?
2 Като на слуга, който желае сянка, И както на наемник, който очаква заплатата си,
As a seruant longeth for the shadowe, and as an hyreling looketh for the ende of his worke,
3 Така на мене се даде за притежание месеци на разочарование, И нощи на печал ми се определиха.
So haue I had as an inheritance the moneths of vanitie, and painefull nights haue bene appointed vnto me.
4 Когато си лягам, казвам: Кога ще стана? Но нощта се протака; И непрестанно се тласкам насам натам до зори.
If I layed me downe, I sayde, When shall I arise? and measuring the euening I am euen full with tossing to and from vnto the dawning of the day.
5 Снагата ми е облечена с червеи и пръстени буци; кожата ми се пука и тлее.
My flesh is clothed with wormes and filthinesse of the dust: my skinne is rent, and become horrible.
6 Дните ми са по-бързи от совалката на тъкача, И чезнат без надежда.
My dayes are swifter then a weauers shittle, and they are spent without hope.
7 Помни, че животът ми е дъх; И че окото ми няма да са върне да види добро.
Remember that my life is but a wind, and that mine eye shall not returne to see pleasure.
8 Окото на оногова, който ме гледа, няма да ме види вече; Твоите очи ще бъдат върху мене, а, ето, не ще ме има.
The eye that hath seene me, shall see me no more: thine eyes are vpon me, and I shall be no longer.
9 Както облакът се разпръсва и изчезва, Така и слизащият в преизподнята няма да възлезе пак; (Sheol h7585)
As the cloude vanisheth and goeth away, so he that goeth downe to the graue, shall come vp no more. (Sheol h7585)
10 Няма да се върне вече у дома си. И мястото му няма да го познае вече.
He shall returne no more to his house, neither shall his place knowe him any more.
11 Затова аз няма да въздържа устата си; Ще говоря в утеснението на духа си; Ще плача в горестта на душата си.
Therefore I will not spare my mouth, but will speake in the trouble of my spirite, and muse in the bitternesse of my minde.
12 Море ли съм аз, или морско чудовище, Та туряш над мене стража?
Am I a sea or a whalefish, that thou keepest me in warde?
13 Когато си казвам: Леглото ми ще ме утеши, Постелката ми ще облекчи оплакването ми,
When I say, My couch shall relieue me, and my bed shall bring comfort in my meditation,
14 Тогава ме плашиш със сънища, И ме ужасяваш с видения;
Then fearest thou me with dreames, and astonishest me with visions.
15 Така, че душата ми предпочита удушване И смърт, а не тия мои кости.
Therefore my soule chuseth rather to be strangled and to die, then to be in my bones.
16 Додея ми се; не ща да живея вечно; Оттегли се от мене, защото дните ми са суета.
I abhorre it, I shall not liue alway: spare me then, for my dayes are but vanitie.
17 Що е човек, та да го възвеличаваш, И да си наумяваш за него,
What is man, that thou doest magnifie him, and that thou settest thine heart vpon him?
18 Да го посещаваш всяка заран, И да го изпитваш всяка минута?
And doest visite him euery morning, and tryest him euery moment?
19 До кога не ще отвърнеш погледа Си от мене, И не ще ме оставиш ни колкото плюнката си да погълна?
Howe long will it be yer thou depart from me? thou wilt not let me alone whiles I may swallowe my spettle.
20 Ако съм съгрешил, що правя с това на Тебе, о Наблюдателю на човеците? Защо си ме поставил за Своя прицел, Така щото станах тегоба на себе си?
I haue sinned, what shall I do vnto thee? O thou preseruer of me, why hast thou set me as a marke against thee, so that I am a burden vnto my selfe?
21 И защо не прощаваш престъплението ми, И не отнемеш беззаконието ми? Защото още сега ще спя в пръстта; И сутринта ще ме търсиш, а няма да ме има.
And why doest thou not pardon my trespasse? and take away mine iniquitie? for nowe shall I sleepe in the dust, and if thou seekest me in the morning, I shall not be found.
