Йов 6
1 А Иов в отговор рече:
Bvt Iob answered, and said,
2 Дано само би се претеглила моята печал, И злополуката ми да би се турила срещу нея на везните!
Oh that my griefe were well weighed, and my miseries were layed together in the balance.
3 Понеже сега би била по-тежка от морския пясък; Затова думите ми са били необмислени.
For it woulde be nowe heauier then the sande of the sea: therefore my wordes are swallowed vp.
4 Защото стрелите на Всемогъщия са вътре в мене, Чиято отрова духът ми изпива; Божиите ужаси се опълчват против мене.
For the arrowes of the Almightie are in me, the venime whereof doeth drinke vp my spirit, and the terrours of God fight against me.
5 Реве ли дивият осел, когато има трева? Или мучи ли волът при яслите?
Doeth the wilde asse bray when he hath grasse? or loweth the oxe when he hath fodder?
6 Яде ли се блудкавото без сол? Или има ли вкус в белтъка на яйцето?
That which is vnsauerie, shall it be eaten without salt? or is there any taste in the white of an egge?
7 Душата ми се отвращава да ги допре; Те ми станаха като омразно ястие.
Such things as my soule refused to touch, as were sorowes, are my meate.
8 Дано получех това, което прося, И Бог да ми дадеше онова, за което копнея!
Oh that I might haue my desire, and that God would grant me the thing that I long for!
9 Да благоволеше Бог да ме погуби, Да пуснеше ръката Си та ме посече!
That is, that God would destroy me: that he would let his hand go, and cut me off.
10 Но, това ще ми бъда за утеха, (Да! ще се утвърдя всред скръб, която не ме жали). Че аз не утаих думите на Светия.
Then should I yet haue comfort, (though I burne with sorowe, let him not spare) because I haue not denyed the wordes of the Holy one.
11 Каква е силата та да чакам? И каква е сетнината ми та да издържа?
What power haue I that I should endure? or what is mine end, if I should prolong my life?
12 Силата ми сила каменна ли е? Или месата ми са медни?
Is my strength the strength of stones? or is my flesh of brasse?
13 Не изчезна ли в мене помощта ми? И не отдалечи ли се от мене избавлението?
Is it not so, that there is in me no helpe? and that strength is taken from me?
14 На оскърбения трябва да се покаже съжаление от приятеля му, Даже ако той е оставил страха от Всемогъщия.
He that is in miserie, ought to be comforted of his neighbour: but men haue forsaken the feare of the Almightie.
15 Братята ми ме измамиха като поток; Преминаха като течение на потоци,
My brethre haue deceiued me as a brook, and as the rising of the riuers they passe away.
16 Които се мътят от леда, И в които се топи снегът;
Which are blackish with yee, and wherein the snowe is hid.
17 Когато се стоплят изчезват; Когато настане топлина изгубват се от мястото си;
But in time they are dryed vp with heate and are consumed: and when it is hote they faile out of their places,
18 Керваните, като следват по криволиченията им, Пристигат в пустота и се губят;
Or they depart from their way and course, yea, they vanish and perish.
19 Теманските кервани прегледваха; Шевските пътници ги очакваха;
They that go to Tema, considered them, and they that goe to Sheba, waited for them.
20 Излъгаха се в надеждата си; Дойдоха там и се посрамиха;
But they were confounded: when they hoped, they came thither and were ashamed.
21 Сега и вие сте така никакви; Видяхте ужас, и се уплашихте.
Surely nowe are ye like vnto it: ye haue seene my fearefull plague, and are afraide.
22 Рекох ли аз: Донесете ми? Или: Дайте ми подарък от имота си?
Was it because I said, Bring vnto me? or giue a rewarde to me of your substance?
23 Или: Отървете ме от ръката на неприятеля? Или: Откупете ме от ръката на насилниците?
And deliuer me from the enemies hande, or ransome me out of the hand of tyrants?
24 Научете ме, и аз ще млъкна; И покажете ми в що съм съгрешил.
Teach me, and I wil hold my tongue: and cause me to vnderstande, wherein I haue erred.
25 Колко са силни справедливите думи! Но вашите доводи що изобличават?
Howe stedfast are the wordes of righteousnes? and what can any of you iustly reproue?
26 Мислите ли да изобличите думи, Когато думите на човек окаян са като вятър?
Doe ye imagine to reproue wordes, that the talke of the afflicted should be as the winde?
27 Наистина вие бихте впримчили сирачето, Бихте копали яма на неприятеля си.
Ye make your wrath to fall vpon the fatherlesse, and dig a pit for your friende.
28 Сега, прочее, благоволете да ме погледнете, Защото ще стане явно пред вас ако аз лъжа
Nowe therefore be content to looke vpon me: for I will not lie before your face.
29 Повърнете се, моля; нека не става неправда; Да! повърнете се пак; касае се до правдивостта ми.
Turne, I pray you, let there be none iniquitie: returne, I say, and ye shall see yet my righteousnesse in that behalfe.
30 Има ли неправда в езика ми? Не може ли небцето ми да познае лошото?
Is there iniquitie in my tongue? doeth not my mouth feele sorowes?
