Йов 3
1 След това Иов отвори устата си та прокле деня си.
Afterward Iob opened his mouth, and cursed his day.
2 Иов, проговаряйки, рече:
And Iob cryed out, and sayd,
3 Да погине денят, в който се родих, И нощта, в която се каза, роди се мъжко.
Let the day perish, wherein I was borne, and the night when it was sayde, There is a man childe conceiued.
4 Да бъде тъмнина оня ден; Бог да го не зачита от горе, И да не изгрее на него светлина.
Let that day bee darkenesse, let not God regarde it from aboue, neyther let the light shine vpon it,
5 Тъмнина и мрачна сянка да го обладаят; Облак да седи на него; Всичко що помрачава деня нека го направи ужасен.
But let darkenesse, and the shadowe of death staine it: let the cloude remayne vpon it, and let them make it fearefull as a bitter day.
6 Тъмнина да обладае оная нощ; Да се не брои между дните на годината, Да не влезе в числото на месеците.
Let darkenesse possesse that night, let it not be ioyned vnto the dayes of the yeere, nor let it come into the count of the moneths.
7 Ето, пуста да остане оная нощ; Радостен глас да не дойде в нея.
Yea, desolate be that night, and let no ioy be in it.
8 Да я прокълнат ония, които кълнат дните, Ония, които са изкусни да събудят левиатана.
Let them that curse the day, (being readie to renue their mourning) curse it.
9 Да изгаснат звездите на вечерта й; Да очаква видело, и да го няма, И да не види първите лъчи на зората;
Let the starres of that twilight be dimme through darkenesse of it: let it looke for light, but haue none: neither let it see the dawning of the day,
10 Защото не затвори вратата на майчината ми утроба, И не скри скръбта от очите ми.
Because it shut not vp the dores of my mothers wombe: nor hid sorowe from mine eyes.
11 Защо не умрях при раждането, И не издъхнах щом излязох из утробата?
Why died I not in the birth? or why dyed I not, when I came out of the wombe?
12 Защо ме приеха коленете? И защо съсците, за да суча?
Why did the knees preuent me? and why did I sucke the breasts?
13 Защото сега щях да лежа и да почивам; щях да спя; Тогава щях да съм в покой.
For so shoulde I now haue lyen and bene quiet, I should haue slept then, and bene at rest,
14 Заедно с царе и съветници на земята, Които си градят пусти стълбове;
With the Kings and counselers of the earth, which haue buylded themselues desolate places:
15 Или с князе, които имаха злато, Които напълниха къщите си със сребро;
Or with the princes that had golde, and haue filled their houses with siluer.
16 Или, като скрито пометниче, не щеше да ме има. Както младенци, които видело не са видели.
Or why was I not hid, as an vntimely birth, either as infants, which haue not seene the light?
17 Там нечестивите престават да смущават, И там уморените се успокояват.
The wicked haue there ceased from their tyrannie, and there they that laboured valiantly, are at rest.
18 Заедно се успокояват и пленниците. Не чуват гласа на насилника,
The prisoners rest together, and heare not the voyce of the oppressour.
19 Там са малък и голям; И слугата е свободен от господаря си,
There are small and great, and the seruant is free from his master.
20 Защо се дава видело на злощастния, И живот на огорчения в душата,
Wherefore is the light giuen to him that is in miserie? and life vnto them that haue heauie hearts?
21 Които копнеят за смъртта, и нямат я, Ако и да копнеят за нея повече отколкото за скрити съкровища,
Which long for death, and if it come not, they would euen search it more then treasures:
22 Които се много радват и веселят, Когато намерят гроба?
Which ioy for gladnes, and reioyce, when they can finde the graue.
23 Защо се дава видело на човека, чиито път е скрит, И когото Бог е преградил?
Why is the light giuen to the man whose way is hid, and whom God hath hedged in?
24 Защото вместо ядене, дохожда ми въздишка; И стенанията ми се изливат като вода.
For my sighing commeth before I eate, and my roarings are powred out like the water.
25 Защото онова, от което се боях, случи ми се, И онова, от което треперех, дойде върху мене.
For the thing I feared, is come vpon me, and the thing that I was afraid of, is come vnto me.
26 Не бях на мир, нито на покой, нито в охолност; Но пак смущение ме нападна.
I had no peace, neither had I quietnesse, neither had I rest, yet trouble is come.
