Йов 4
1 Тогава теманецът Елифаз проговаряйки рече:
Then Eliphaz the Temanite answered, and sayde,
2 Ако започнем да ти говорим, ще ти дотегне ли? Но кой може се въздържа да не говори?
If we assay to commune with thee, wilt thou be grieued? but who can withholde himselfe from speaking?
3 Ето, ти си научил мнозина, И немощни ръце си укрепил.
Behold, thou hast taught many, and hast strengthened the wearie hands.
4 Твоите думи са заякчили колебаещия, И отслабнали колене си укрепил.
Thy wordes haue confirmed him that was falling, and thou hast strengthened the weake knees.
5 А сега това дойде на тебе, и ти е дотегнало; Допира те, и смутил си се.
But now it is come vpon thee, and thou art grieued: it toucheth thee, and thou art troubled.
6 В страха ти от Бога не е ли твоето упование, И в правотата на пътищата ти твоята надежда?
Is not this thy feare, thy confidence, thy pacience, and the vprightnesse of thy wayes?
7 Спомни си, моля, кой някога е погивал невинен, Или где са били изтребени праведните.
Remember, I pray thee: who euer perished, being an innocent? or where were the vpright destroyed?
8 До колко съм аз видял, ония, които орат беззаконие, И сеят нечестие, това и жънат.
As I haue seene, they that plow iniquitie, and sowe wickednesse, reape the same.
9 Изтребват се от дишането на Бога, И от духането на ноздрите Му погиват.
With the blast of God they perish, and with the breath of his nostrels are they cosumed.
10 Ревът на лъва и гласът на свирепия лъв замират, И зъбите на младите лъвове се изкъртват.
The roaring of the Lion, and the voyce of the Lionesse, and the teeth of the Lions whelpes are broken.
11 Лъвът загива от нямане лов, И малките на лъвицата се разпръсват.
The Lyon perisheth for lacke of pray, and the Lyons whelpes are scattered abroade.
12 Тайно достига до мене едно нещо, И ухото ми долови един шепот от него:
But a thing was brought to me secretly, and mine eare hath receiued a litle thereof.
13 Всред мислите от нощните видения, Когато дълбок сън напада човеците,
In the thoughtes of ye visions of the night, when sleepe falleth on men,
14 Ужас ме обзе, и трепет, И разтърси всичките ми кости;
Feare came vpon me, and dread which made all my bones to tremble.
15 Тогава дух премина пред мене; Космите на тялото ми настръхнаха;
And the wind passed before me, and made the heares of my flesh to stande vp.
16 Той застана, но не можах да позная образа му; Призрак се яви пред очите ми; В тишина чух тоя глас:
Then stoode one, and I knewe not his face: an image was before mine eyes, and in silence heard I a voyce, saying,
17 Ще бъде ли смъртен човек праведен пред Бога? Ще бъде ли човека чист пред Създателя си?
Shall man be more iust then God? or shall a man be more pure then his maker?
18 Ето, Той не се доверява на слугите Си, И на ангелите Си намира недостатък,
Beholde, he founde no stedfastnesse in his Seruants, and laid follie vpon his Angels.
19 Колко повече в ония, които живеят в къщи от кал. Чиято основа е в пръстта, И които се смазват като че ли са молци!
Howe much more in them that dwell in houses of clay, whose foundation is in the dust, which shalbe destroyed before the moth?
20 Между заранта и вечерта се събират, Без да усети някой загубват се за винаги.
They be destroyed from the morning vnto the euening: they perish for euer, without regarde.
21 Величието, което е в тях, не се ли премахва? Умират и то без мъдрост.
Doeth not their dignitie goe away with them? do they not die, and that without wisdom?
