Йов 16
1 Тогава Иов в отговор рече:
Bvt Iob answered, and said,
2 Много такива неща съм слушал; Окаяни утешители сте всички.
I haue oft times heard such things: miserable comforters are ye all.
3 Свършват ли се празните думи? Или що ти дава смелост, та отговаряш?
Shall there be none ende of wordes of winde? or what maketh thee bold so to answere?
4 И аз можех да говоря като вас; Ако беше вашата душа на мястото на моята душа, Можех да натрупам думи против вас И да клатя глава против вас.
I could also speake as yee doe: (but woulde God your soule were in my soules stead) I could keepe you company in speaking, and could shake mine head at you,
5 Но аз бих ви подкрепил с устата си, И утехата си от устните ми би олекчила скръбта ви.
But I woulde strengthen you with my mouth, and the comfort of my lips should asswage your sorowe.
6 Ако говоря, болката ми не олеква; И ако мълча, до колко съм по-на покой?
Though I speake, my sorow can not be asswaged: though I cease, what release haue I?
7 Но сега Той ме много умори; Ти запусти цялото ми семейство.
But now hee maketh mee wearie: O God, thou hast made all my congregation desolate,
8 Набръчкал си ме в свидетелство против мене; И мършавостта ми се издига срещу мене И заявява в лицето ми.
And hast made me full of wrinkles which is a witnesse thereof, and my leannes ryseth vp in me, testifying the same in my face.
9 Разкъсва ме в гнева Си, и ме мрази; Скърца със зъбите Си против мене; Неприятелят ми остри очите си върху мене.
His wrath hath torne me, and hee hateth me, and gnasheth vpon mee with his teeth: mine enemie hath sharpened his eyes against me.
10 Зяпат против мене с устата си, Удрят ме по челюстта с хулене, Трупат се всички против мене.
They haue opened their mouthes vpon me, and smitten me on the cheeke in reproch; they gather themselues together against me.
11 Бог ме предаде на неправедния, И ме хвърли в ръцете на нечестивите.
God hath deliuered me to the vniust, and hath made mee to turne out of the way by the hands of the wicked.
12 Бях в охолност, но Той ме разкъса, Дори хвана ме за врата и строши ме, И постави ме за Своя прицел.
I was in welth, but he hath brought me to nought: he hath taken me by the necke, and beaten me, and set me as a marke for himselfe.
13 Стрелците Му ме обиколиха; Пронизва бъбреците ми, и не щади; Излива жлъчката ми на земята.
His archers compasse mee rounde about: he cutteth my reines, and doth not spare, and powreth my gall vpon the ground.
14 Съсипва ме с удар върху удар; Спуска се върху мене като исполин.
He hath broken me with one breaking vpon another, and runneth vpon me like a gyant.
15 Вретище съших върху кожата си, И окалях рога си в пръстта.
I haue sowed a sackcloth vpon my skinne, and haue abased mine horne vnto the dust.
16 Лицето ми подпухна от плач, И мрачна сянка има върху клепачите ми,
My face is withered with weeping, and the shadow of death is vpon mine eyes,
17 Ако и да няма неправда в ръцете ми, И да е чиста молитвата ми.
Though there be no wickednesse in mine hands, and my prayer be pure.
18 О земле, не покривай кръвта ми! И за вика ми да няма място за почивка.
O earth, couer not thou my blood, and let my crying finde no place.
19 Ето и сега, свидетелят ми е на небеса, И свидетелството ми във височините.
For lo, now my witnesse is in the heauen, and my record is on hie.
20 Моите приятели ми се присмиват; Но окото ми рони сълзи към Бога,
My friends speake eloquently against me: but mine eye powreth out teares vnto God.
21 Дано Той сам защити човека пред Бога. И човешкия син пред ближния му!
Oh that a man might pleade with God, as man with his neighbour!
22 Защото като се изминат малко години Аз ще отида на път, отгдето няма да се върна.
For the yeeres accounted come, and I shall go the way, whence I shall not returne.
