Йов 10
1 Душата ми се отегчи от живота ми; За това, ще се предам на оплакването си, Ще говоря в горестта на душата си.
My soule is cut off though I liue: I wil leaue my complaint vpon my selfe, and wil speake in the bitternesse of my soule.
2 Ще река Богу: Недей ме осъжда; Покажи ми защо ми ставаш противен.
I will say vnto God, Condemne mee not: shew me, wherefore thou contendest with mee.
3 Добре ли Ти е да оскърбяваш, И да презираш делото на ръцете Си, А да осветляваш съвещаното от нечестивите?
Thinkest thou it good to oppresse me, and to cast off the labour of thine handes, and to fauour the counsel of the wicked?
4 Телесни ли очи имаш? Или гледаш както гледа човек?
Hast thou carnall eyes? or doest thou see as man seeth?
5 Твоите дни като дните на човека ли са, Или годините Ти като човешки дни,
Are thy dayes as mans dayes? or thy yeres, as the time of man,
6 Та претърсваш беззаконието ми И издирваш греха ми,
That thou inquirest of mine iniquitie, and searchest out my sinne?
7 При все че знаеш, че не съм нечестив, И че никой не може да ме избавя от ръката Ти?
Thou knowest that I can not do wickedly: for none can deliuer me out of thine hand.
8 Твоите ръце ме създадоха и усъвършенствуваха Кръгло в едно; а пак съсипваш ли ме?
Thine handes haue made me, and fashioned mee wholy rounde about, and wilt thou destroy me?
9 Помни, моля, че като глина си ме създал; И в пръст ли ще ме възвърнеш?
Remember, I pray thee, that thou hast made me as the clay, and wilt thou bring me into dust againe?
10 Не си ли ме излял като мляко? Не си ли ме съсирил като сирене?
Hast thou not powred me out as milke? and turned me to cruds like cheese?
11 С кожа и мускули си ме облякъл, И с кости и жили си ме оплел;
Thou hast clothed me with skin and flesh, and ioyned me together with bones and sinewes.
12 Живот и благоволение си ми подарил, И провидението Ти е запазило духа ми.
Thou hast giuen me life, and grace: and thy visitation hath preserued my spirit.
13 Но при все туй, това си криел в сърцето Си; Зная, че това е било в ума Ти;
Though thou hast hid these things in thine heart, yet I knowe that it is so with thee.
14 Ако съгреша, наблюдаваш ме, И от беззаконието ми няма да ме считаш невинен,
If I haue sinned, then thou wilt streightly looke vnto me, and wilt not holde mee giltlesse of mine iniquitie.
15 Ако съм нечестив, горко ми! И ако съм праведен, пак няма да дигна главата си. Пълен съм с позор; но гледай Ти скръбта ми,
If I haue done wickedly, wo vnto me: if I haue done righteously, I will not lift vp mine head, being full of confusion, because I see mine affliction.
16 Защото расте. Гониш ме като лъв, И повтаряш да се показваш страшен против мене.
But let it increase: hunt thou me as a lyon: returne and shew thy selfe marueilous vpon me.
17 Повтаряш да издигаш против мене свидетелите Си, И увеличаваш гнева Си върху мене; Едно подир друго войнства ме нападат.
Thou renuest thy plagues against me, and thou increasest thy wrath against me: changes and armies of sorowes are against me.
18 Защо прочее ме извади Ти из утробата? Иначе, бих издъхнал без да ме е виждало око;
Wherfore then hast thou brought me out of the wombe? Oh that I had perished, and that none eye had seene me!
19 Бих бил като че не съм бил; От утробата бих бил отнесен в гроба.
And that I were as I had not bene, but brought from the wombe to the graue!
20 Дните ми не са ли малко? Престани, прочее, И остави ме да си отдъхна малко
Are not my dayes fewe? let him cease, and leaue off from me, that I may take a litle comfort,
21 Преди да отида отдето няма да се върна, В тъмната земя и в смъртната сянка,
Before I goe and shall not returne, euen to the land of darkenesse and shadow of death:
22 Земя, мрачна като самата тъмнина, Земя на мрачна сянка и без никакъв ред, Дето виделото е като тъмнина.
Into a land, I say, darke as darknes it selfe, and into the shadow of death, where is none order, but the light is there as darkenesse.
