Притчи 27
1 Недей се хвали с утрешния ден, Защото не знаеш какво ще роди денят.
Boast not thy selfe of to morowe: for thou knowest not what a day may bring forth.
2 Нека те хвали друг, а не твоите уста, - Чужд, а не твоите устни.
Let another man prayse thee, and not thine owne mouth: a stranger, and not thine owne lips.
3 Камъкът е тежък и пясъкът много тегли; Но досадата на безумния е по-тежка и от двете.
A stone is heauie, and the sand weightie: but a fooles wrath is heauier then them both.
4 Яростта е жестока и гневът е като наводнение, Но кой може да устои пред завистта?
Anger is cruell, and wrath is raging: but who can stand before enuie?
5 Явното изобличение е по-добро От оная любов, която не се проявява.
Open rebuke is better then secret loue.
6 Удари от приятел са искрени, А целувки от неприятел - изобилни.
The wounds of a louer are faithful, and the kisses of an enemie are pleasant.
7 Наситената душа се отвръща и от медена пита, А на гладната душа всичко горчиво е сладко.
The person that is full, despiseth an hony combe: but vnto the hungry soule euery bitter thing is sweete.
8 Както птица, която е напуснала гнездото си, Така е човек, който е напуснал мястото си.
As a bird that wandreth from her nest, so is a man that wandreth from his owne place.
9 Както благоуханните места и каденията веселят сърцето, Така - и сладостта на сърдечния съвет на приятел.
As oyntment and perfume reioyce the heart, so doeth the sweetenes of a mans friend by hearty counsell.
10 Не оставяй своя приятел нито приятеля на баща си. И не влизай в къщата на брата си, в деня на злощастието си. По-добре близък съсед, отколкото далечен брат.
Thine owne friend and thy fathers friend forsake thou not: neither enter into thy brothers house in the day of thy calamitie: for better is a neighbour that is neere, then a brother farre off.
11 Сине мой, бъди мъдър и радвай сърцето ми, За да имам що да отговарям на онзи, който ме укорява.
My sonne, be wise, and reioyce mine heart, that I may answere him that reprocheth me.
12 Благоразумният предвижда злото и се укрива, А неразумните вървят напред - и страдат.
A prudent man seeth the plague, and hideth himselfe: but the foolish goe on still, and are punished.
13 Вземи дрехата на този, който поръчителствува за чужд; Да! Вземи залог от онзи, който поръчителствува за чужда жена.
Take his garment that is surety for a stranger, and a pledge of him for the stranger.
14 Който става рано и благославя ближния си с висок глас, Ще се счете, като че го кълне.
He that prayseth his friend with a loude voyce, rising earely in the morning, it shall be counted to him as a curse.
15 Непрестанно капене в дъждовен ден И жена крамолница са еднакви;
A continual dropping in the day of raine, and a contentious woman are alike.
16 Който би я обуздал, обуздал би вятъра И би хвърлил дървено масло с десницата си.
He that hideth her, hideth the winde, and she is as ye oyle in his right hand, that vttereth it selfe.
17 Желязо остри желязо; Така човек остри лицето си срещу приятеля си.
Yron sharpeneth yron, so doeth man sharpen the face of his friend.
18 Който пази смоковницата ще яде плода й, И който се грижи за господаря си ще бъде почитан.
He that keepeth the fig tree, shall eate the fruite thereof: so he that waiteth vpon his master, shall come to honour.
19 Както водата отразява лице срещу лице, Така сърцето - човек срещу човека.
As in water face answereth to face, so the heart of man to man.
The graue and destruction can neuer be full, so the eyes of man can neuer be satisfied. (Sheol h7585)
21 Горнилото е за пречистване среброто и пещта за златото. А човекът се изпитва чрез онова, с което се хвали.
As is the fining pot for siluer and the fornace for golde, so is euery man according to his dignitie.
22 Ако и с черясло сгрухаш безумния в кутел между грухано жито, Пак безумието му няма да се отдели от него.
Though thou shouldest bray a foole in a morter among wheate brayed with a pestell, yet will not his foolishnes depart from him.
23 Внимавай да познаваш състоянието на стадата си, И грижи се за добитъка си;
Be diligent to know ye state of thy flocke, and take heede to the heardes.
24 Защото богатството не е вечно, И короната не трае из род в род.
For riches remaine not alway, nor the crowne from generation to generation.
25 Сеното се прибира, зеленината се явява, И планинските билки се събират.
The hey discouereth it selfe, and the grasse appeareth, and the herbes of the mountaines are gathered.
26 Агнетата ти служат за облекло, И козлите за купуване на нива.
The lambes are for thy clothing, and the goates are the price of the fielde.
27 Ще има достатъчно козе мляко за храна На теб, на дома ти и за живеене на слугините ти.
And let the milke of the goates be sufficient for thy foode, for the foode of thy familie, and for the sustenance of thy maydes.
