< Йов 39 >
1 Знаеш ли времето, когато раждат дивите кози по канарите? Забелязваш ли кога раждат кошутите?
Knowest thou the time when the wilde goates bring foorth yong? or doest thou marke when the hindes doe calue?
2 Преброяваш ли колко месеци изпълняват те? Или знаеш ли срока за раждането им?
Canst thou nomber the moneths that they fulfill? or knowest thou the time when they bring foorth?
3 Когато се навеждат, раждат малките си, Освобождават се от болките си.
They bow them selues: they bruise their yong and cast out their sorowes.
4 Малките им заякват, растат в полето; Излизат и не се връщат вече при тях.
Yet their yong waxe fatte, and growe vp with corne: they goe foorth and returne not vnto them.
5 Кой е пуснал на свобода дивия осел? Или кой е развързал връзките на тоя плах бежанец,
Who hath set the wilde asse at libertie? or who hath loosed the bondes of the wilde asse?
6 За кой съм направил пустинята за къща И солената земя за негово жилище?
It is I which haue made the wildernesse his house, and the salt places his dwellings.
7 Той се присмива на градския шум, Нито внимава на викането на този, който го кара.
He derideth the multitude of the citie: he heareth not the crie of the driuer.
8 Планините, които обикаля, са пасбището му; И търси всякаква зеленина.
He seeketh out the mountaine for his pasture, and searcheth after euery greene thing.
9 Ще благоволи ли дивият вол да ти работи, Или ще нощува ли в твоите ясли?
Will the vnicorne serue thee? or will he tary by thy cribbe?
10 Можеш ли да впрегнеш дивия вол за оране? Или ще браносва ли той полетата зад тебе?
Canst thou binde the vnicorne with his band to labour in the furrowe? or will he plowe the valleyes after thee?
11 Ще се облегнеш ли на него, защото силата му е голяма? Или ще повериш ли на него работата си?
Wilt thou trust in him, because his strength is great, and cast off thy labour vnto him?
12 Ще се довериш ли на него да ти прибере житото ти И да го събере в гумното ти?
Wilt thou beleeue him, that he will bring home thy seede, and gather it vnto thy barne?
13 Крилата на камилоптицата пляскат весело; Но крилата и перата й благи ли са?
Hast thou giuen the pleasant wings vnto the peacockes? or winges and feathers vnto the ostriche?
14 Защото тя оставя яйцата си на земята И ги топли в пръстта,
Which leaueth his egges in the earth, and maketh them hote in the dust,
15 А забравя, че е възможно нога да ги смаже Или полски звяр да ги стъпче.
And forgetteth that the foote might scatter the, or that the wild beast might breake the.
16 Носи се жестоко с малките си, като че не са нейни; Трудът й е напразно, защото не я е грижа за опасности:
He sheweth himselfe cruell vnto his yong ones, as they were not his, and is without feare, as if he trauailed in vaine.
17 Понеже Бог я е лишил от мъдрост, И не я е обдарил с разум.
For God had depriued him of wisedom, and hath giuen him no part of vnderstanding.
18 Когато стане да бяга Присмива се на коня и на ездача му.
When time is, he mounteth on hie: he mocketh the horse and his rider.
19 Ти ли си дал сила на коня? Облякъл си врата му с трептяща грива?
Hast thou giuen the horse strength? or couered his necke with neying?
20 Ти ли го правиш да скача като скакалец? Гордото му пръхтене е ужасно.
Hast thou made him afraid as the grashopper? his strong neying is fearefull.
21 Копае с крак в долината, и се радва на силата си; Излиза срещу оръжията.
He diggeth in the valley, and reioyceth in his strength: he goeth foorth to meete the harnest man.
22 Присмива се на страха и не се бои. Нито се обръща назад от меча,
He mocketh at feare, and is not afraid, and turneth not backe from the sworde,
23 Тула по страната му трещи, И лъскавото копие, и сулицата.
Though the quiuer rattle against him, the glittering speare and the shield.
24 С буйство и ярост той гълта земята; И при гласа на тръбата не вярва от радост.
He swalloweth the ground for fearcenes and rage, and he beleeueth not that it is the noise of the trumpet.
25 Щом свири тръбата, той казва: Хо, хо! И от далеч подушва боя, Гърменето на военачалниците и викането.
He sayth among the trumpets, Ha, ha: hee smellleth the battell afarre off, and the noyse of the captaines, and the shouting.
26 Чрез твоята ли мъдрост лети на горе ястребът, И простира крилата си към юг?
Shall the hauke flie by thy wisedome, stretching out his wings toward the South?
27 При твоята ли заповед се възвишава орелът, И при гнездото си по височините?
Doeth the eagle mount vp at thy commandement, or make his nest on hie?
28 Живее по канарите, и там се помещава, По върховете на скалите, и по непроходимите места.
Shee abideth and remaineth in the rocke, euen vpon the toppe of the rocke, and the tower.
29 От там си съзира плячка, Очите му я съглеждат от далеч.
From thence she spieth for meate, and her eyes beholde afarre off.
30 И пилетата му смучат кръв; И дето има трупове, там е той.
His young ones also sucke vp blood: and where the slaine are, there is she.