Йов 41
1 Можеш ли да извлечеш крокодила с въдица, Или да притиснеш езика му с въже?
Canst thou drawe out Liuiathan with an hooke, and with a line which thou shalt cast downe vnto his tongue?
2 Можеш ли тури оглавник на носа му, Или да пробиеш челюстта му с кука?
Canst thou cast an hooke into his nose? canst thou perce his iawes with an angle?
3 Ще отправи ли той към тебе много моления? Ще ти говори ли със сладки думи?
Will he make many prayers vnto thee, or speake thee faire?
4 Ще направи ли договор с тебе, Та да го вземеш за вечен слуга?
Will hee make a couenant with thee? and wilt thou take him as a seruant for euer?
5 Можеш ли игра с него както с птица? Или ще то вържеш ли за забава на момичетата си?
Wilt thou play with him as with a bird? or wilt thou bynd him for thy maydes?
6 Дружините риболовци ще търгуват ли с него? Ще го разделят ли между търговците?
Shall the companions baket with him? shall they deuide him among the marchants?
7 Можеш ли прониза кожата му със сулици, Или главата му с рибарски копия?
Canst thou fill the basket with his skinne? or the fishpanier with his head?
8 Тури ръката си на него; Спомни си боя, и не прави вече това.
Lay thine hand vpon him: remember the battel, and do no more so.
9 Ето, надеждата да го хване някой е празна; Даже от изгледа му не отпада ли човек?
Behold, his hope is in vaine: for shall not one perish euen at the sight of him?
10 Няма човек толкова дързък щото да смее да го раздразни. Тогава кой може да застане пред Мене?
None is so fearce that dare stirre him vp. Who is he then that can stand before me?
11 Кой Ми е дал по-напред, та да му отплатя? Все що има под цялото небе е Мое.
Who hath preuented mee that I shoulde make an ende? Al vnder heauen is mine.
12 Няма да мълча за телесните му части, нито за силата Му. Нито за хубавото му устройство.
I will not keepe silence concerning his partes, nor his power nor his comely proportion.
13 Кой може да смъкне външната му дреха? Кой може да влезе вътре в двойните му челюсти?
Who can discouer the face of his garmet? or who shall come to him with a double bridle?
14 Кой може да отвори вратите на лицето му? Зъбите му изоколо са ужасни.
Who shall open the doores of his face? his teeth are fearefull round about.
15 Той се гордее с наредените си люспи, Съединени заедно като че ли плътно запечатани;
The maiestie of his scales is like strog shields, and are sure sealed.
16 Едната се допира до другата Така щото ни въздух не може да влезе между тях;
One is set to another, that no winde can come betweene them.
17 Прилепени са една за друга, Държат се помежду си тъй щото не могат да се отделят.
One is ioyned to another: they sticke together, that they cannot be sundered.
18 Когато киха блещи светлина, И очите му са като клепачите на зората.
His niesings make the light to shine, and his eyes are like the eyelids of the morning.
19 Из устата му излизат запалени факли, И огнени искри изкачат.
Out of his mouth go lampes, and sparkes of fire leape out.
20 Из ноздрите му излиза дим, Като на възвряло гърне над пламнали тръстики.
Out of his nostrels commeth out smoke, as out of a boyling pot or caldron.
21 Дишането му запаля въглища. И пламъкът излиза из устата му.
His breath maketh the coales burne: for a flame goeth out of his mouth.
22 На врата му обитава сила. И всички заплашени скачат пред него.
In his necke remayneth strength, and labour is reiected before his face.
23 Пластовете на месата му са слепени, Твърди са на него, не могат се поклати.
The members of his bodie are ioyned: they are strong in themselues, and cannot be mooued.
24 Сърцето му е твърдо като камък, Даже твърдо като долния воденичен камък.
His heart is as strong as a stone, and as hard as the nether milstone.
25 Когато става, силните се ужасяват, От страх се смайват.
The mightie are afrayd of his maiestie, and for feare they faint in themselues.
26 Мечът на тогова, който би го улучил, не може да удържи, - Ни копие, ни сулица, ни остра стрела.
When the sword doeth touch him, he will not rise vp, nor for the speare, dart nor habergeon.
27 Той счита желязото като плява, Медта като гнило дърво.
He esteemeth yron as strawe, and brasse as rotten wood.
28 Стрелите не могат го накара да бяга; Камъните на прашката са за него като слама;
The archer canot make him flee: ye stones of the sling are turned into stubble vnto him:
29 Сопи се считат като слама; Той се присмива на махането на копието.
The dartes are counted as strawe: and hee laugheth at the shaking of the speare.
30 Като остри камъни има по долните му части; Простира като белези от диканя върху тинята;
Sharpe stones are vnder him, and he spreadeth sharpe things vpon the myre.
31 Прави бездната да ври като котел; Прави морето като варилница за миро.
He maketh the depth to boyle like a pot, and maketh the sea like a pot of oyntment.
32 Оставя подир себе си светла диря, Тъй щото някой би помислил, че бездната е побеляла от старост.
He maketh a path to shine after him: one would thinke the depth as an hoare head.
33 На земята няма подобен нему, Създаден да няма страх.
In the earth there is none like him: hee is made without feare.
34 Той изглежда всяко високо нещо; Цар е над всичките горделиви зверове.
He beholdeth al hie things: he is a King ouer all the children of pride.
