< Йов 31 >

1 Направих завет с очите си; И как бих погледнал на девица?
I made a couenant with mine eyes: why then should I thinke on a mayde?
2 Защото какъв дял се определя от Бога отгоре, И какво наследство от Всемогъщия свише?
For what portion should I haue of God from aboue? and what inheritance of the Almightie from on hie?
3 Не е ли разорение за нечестивия, И погибел за тия, които вършат беззаконие?
Is not destruction to the wicked and strange punishment to the workers of iniquitie?
4 Не вижда ли Той пътищата ми? И не брои ли всичките ми стъпки?
Doeth not he beholde my wayes and tell all my steps?
5 Ако съм ходил с лъжата, И ногата ми е бързала на измама,
If I haue walked in vanitie, or if my foote hath made haste to deceite,
6 (Но нека ме претеглят в прави везни, За да познае Бог непорочността ми, -)
Let God weigh me in the iust balance, and he shall know mine vprightnes.
7 Ако се е отклонила ногата ми от пътя, И сърцето ми е последвало очите ми, И ако е залепило петно на ръцете ми,
If my steppe hath turned out of the way, or mine heart hath walked after mine eye, or if any blot hath cleaued to mine handes,
8 То нека сея аз, а друг да яде, И нека се изкоренят произведенията ми
Let me sowe, and let another eate: yea, let my plantes be rooted out.
9 Ако се е прелъстило сърцето ми от жена, И съм причаквал при вратата на съседа си,
If mine heart hath bene deceiued by a woman, or if I haue layde wayte at the doore of my neighbour,
10 То нека моята жена меле за другиго, И други да се навеждат над нея;
Let my wife grinde vnto another man, and let other men bow downe vpon her:
11 Защото това би било гнусно дело, И беззаконие, което да се накаже от съдиите;
For this is a wickednes, and iniquitie to bee condemned:
12 Понеже това е огън, който изгорява до погубване, И би изкоренил всичките ми плодове.
Yea, this is a fire that shall deuoure to destruction, and which shall roote out al mine increase,
13 Ако съм презрял правото на слугата си или на слугинята си, Когато имаха спор с мене,
If I did contemne the iudgement of my seruant, and of my mayde, when they did contend with me,
14 То какво бих сторил, когато се подигне Бог? И какво бих Му отговорил, когато посети?
What then shall I do when God standeth vp? and when he shall visit me, what shall I answere?
15 Оня, който е образувал мене в утробата, не образува ли и него? И не същия ли ни образува в утробата?
He that hath made me in the wombe, hath he not made him? hath not he alone facioned vs in the wombe?
16 Ако съм въздържал сиромасите от това, което желаеха, Или съм направил да помрачеят очите на вдовицата,
If I restrained the poore of their desire, or haue caused the eyes of the widow to faile,
17 Или съм изял сам си залъка си, Без да е яло сирачето от него,
Or haue eaten my morsels alone, and the fatherles hath not eaten thereof,
18 (Напротив, от младостта ми то порасте при мене като при баща, И от утробата на майка си съм наставлявал вдовицата; )
(For from my youth hee hath growen vp with me as with a father, and from my mothers wombe I haue bene a guide vnto her)
19 Ако съм гледал някого да гине от нямане дрехи, Или сиромах, че няма завивка,
If I haue seene any perish for want of clothing, or any poore without couering,
20 И не са ме благославяли чреслата му, Като се е стоплял с вълната от овцете ми;
If his loynes haue not blessed me, because he was warmed with the fleece of my sheepe,
21 Ако съм подигнал ръка против сирачето, Като виждах, че имам помощ в портата;
If I haue lift vp mine hande against the fatherlesse, when I saw that I might helpe him in the gate,
22 То да падне мишцата ми от рамото, И ръката ми да се пречупи от лакътя;
Let mine arme fal from my shoulder, and mine arme be broken from the bone.
23 Защото погибел от Бога беше ужас за мене, И пред Неговото величие не можех да сторя нищо.
For Gods punishment was fearefull vnto me, and I could not be deliuered from his highnes.
24 Ако съм турял надеждата си в злато, Или съм рекъл на чистото злато: Ти си мое упование;
If I made gold mine hope, or haue sayd to the wedge of golde, Thou art my confidence,
25 Ако съм се веселил, защото богатството ми бе голямо, И защото ръката ми бе намерила изобилие;
If I reioyced because my substance was great, or because mine hand had gotten much,
26 Ако, като съм гледал слънцето, когато изгряваше, Или луната, когато ходеше в светлостта си,
If I did behold the sunne, when it shined, or the moone, walking in her brightnes,
27 Се е увлякло тайно сърцето ми, И устата ми са целували ръката ми;
If mine heart did flatter me in secrete, or if my mouth did kisse mine hand,
28 И това би било беззаконие, което да се накаже от съдиите, Защото бих се отрекъл от Всевишния Бог.
(This also had bene an iniquitie to be condemned: for I had denied the God aboue)
29 Ако съм злорадствувал в загиването на мразещия ме, Или ми е ставало драго, когато го е сполетявало зло,
If I reioyced at his destruction that hated me, or was mooued to ioye when euill came vpon him,
30 (Даже не съм допуснал на устата си да съгрешат Та да иксам живота му с проклетия);
Neither haue I suffred my mouth to sinne, by wishing a curse vnto his soule.
31 Ако хората от шатъра ми не са рекли: Кой може да покаже едного, който не е бил наситен от него с месо?
Did not the men of my Tabernacle say, Who shall giue vs of his flesh? we can not bee satisfied.
32 (Чужденец не нощуваше вън; Отварях вратата си на пътника);
The stranger did not lodge in the streete, but I opened my doores vnto him, that went by the way.
33 Ако съм покривал престъпленията си както Адама Като съм скривал беззаконието си в пазухата си,
If I haue hid my sinne, as Adam, concealing mine iniquitie in my bosome,
34 Понеже се боях от голямото множество, И презрението на семействата ме ужасяваше, Така че млъквах и не излизах из вратата;
Though I could haue made afraid a great multitude, yet the most contemptible of the families did feare me: so I kept silence, and went not out of the doore.
35 (О, да имаше някой да ме слуша! - Ето виж тука подписа ми; Всемогъщият нека ми отговори!- И да имах акта който противникът ми е написал!
Oh that I had some to heare me! beholde my signe that the Almightie will witnesse for me: though mine aduersary should write a booke against me,
36 Ето, на рамо щях да го нося, За венец щях да го привържа на себе си!
Woulde not I take it vpon my shoulder, and binde it as a crowne vnto me?
37 Щях да му дам отчет за стъпките си; Като княз щях да се приближа при него-)
I will tell him the nomber of my goings, and goe vnto him as to a prince.
38 Ако нивата ми вика против мене, И браздите й плачат заедно;
If my lande cry against me, or the furrowes thereof complayne together,
39 Ако съм изял плода й без да платя, Или съм изгасил живота на стопаните й;
If I haue eaten the fruites thereof without siluer: or if I haue grieued the soules of the masters thereof,
40 Тогава да израстат тръни вместо жито, И вместо ечемик плевели. Свършиха се думите на Иова.
Let thistles growe in steade of wheate, and cockle in the stead of Barley. The wordes of Iob are ended.

< Йов 31 >