Йов 29
1 И Иов още продължи беседата си като казваше:
So Iob proceeded and continued his parable, saying,
2 О, да бях както в предишните месеци, Както в дните, когато Бог ме пазеше,
Oh that I were as in times past, when God preserued me!
3 Когато светилникът Му светеше на главата ми, И със светлината Му ходех в тъмнината;
When his light shined vpon mine head: and when by his light I walked thorowe the darkenesse,
4 Както бях в дните на зрелостта си, Когато съветът от Бога бдеше над шатъра ми;
As I was in the dayes of my youth: when Gods prouidence was vpon my tabernacle:
5 Когато Всемогъщият беше още с мене, И децата ми бяха около мене;
When the almightie was yet with me, and my children round about me.
6 Когато миех стъпките си с масло, И скалата изливаше за мене реки от дървено масло!
When I washed my pathes with butter, and when the rocke powred me out riuers of oyle:
7 Когато през града излизах на портата, И приготвях седалището си на пазара,
When I went out to the gate, euen to the iudgement seat, and when I caused them to prepare my seate in the streete.
8 Младите, като ме гледаха, се криеха, И старците ставаха и стояха прави;
The yong men saw me, and hid themselues, and the aged arose, and stood vp.
9 Първенците се въздържаха от говорене, И туряха ръка на устата си;
The princes stayed talke, and layde their hand on their mouth.
10 Гласът на началниците замлъкваше, И езикът им залепваше за небцето им;
The voyce of princes was hidde, and their tongue cleaued to the roofe of their mouth.
11 Ухо, като ме чуеше, ублажаваше ме, И око, като ме виждаше, свидетелствуваше за мене;
And when the eare heard me, it blessed me: and when the eye sawe me, it gaue witnesse to me.
12 Защото освобождавах сиромаха, който викаше, И сирачето, и онзи, който нямаше помощник.
For I deliuered the poore that cryed, and the fatherlesse, and him that had none to helpe him.
13 Благословението от този, който бе близо до загиване, идеше на мене; И аз веселях сърцето на вдовицата.
The blessing of him that was ready to perish, came vpon me, and I caused the widowes heart to reioyce.
14 Обличах правдата, и тя ми беше одежда; Моята правдивост ми беше като мантия и корона.
I put on iustice, and it couered me: my iudgement was as a robe, and a crowne.
15 Аз бях очи на слепия, И нозе на хромия.
I was the eyes to the blinde, and I was the feete to the lame.
16 Бях баща на сиромасите; Изследвах делото на непознатия мене.
I was a father vnto the poore, and when I knewe not the cause, I sought it out diligently.
17 Трошех челюстите на несправедливия, И изтеглях лова из зъбите му.
I brake also the chawes of the vnrighteous man, and pluckt the praye out of his teeth.
18 Тогава думах: Ще умра в гнездото си; И дните ми ще се умножат, както пясъка.
Then I sayde, I shall die in my nest, and I shall multiplie my dayes as the sand.
19 Коренът ми е прострян към водите; И росата намокрюва цяла нощ клоните ми.
For my roote is spread out by the water, and the dewe shall lye vpon my branche.
20 Славата ми зеленее още в мене; И лъкът ми се укрепява в ръката ми.
My glory shall renue towarde me, and my bowe shall be restored in mine hand.
21 Човеците чакаха да ме слушат, И мълчаха, за да чуят съветите ми.
Vnto me men gaue eare, and wayted, and helde their tongue at my counsell.
22 Подир моите думи те не притуряха нищо; Словото ми капеше върху тях;
After my wordes they replied not, and my talke dropped vpon them.
23 За мене очакваха като за дъжд, И устата ми зееха като за пролетен дъжд.
And they wayted for me, as for the raine, and they opened their mouth as for the latter rayne.
24 Усмихвах се на тях, когато бяха в отчаяние; И те не можаха да потъмнеят светлостта на лицето ми.
If I laughed on them, they beleeued it not: neither did they cause the light of my countenance to fall.
25 Избирах пътя към тях, и седях пръв помежду им, И живеех като цар всред войската, Както онзи, който утешава наскърбените.
I appoynted out their way, and did sit as chiefe, and dwelt as a King in the army, and like him that comforteth the mourners.
