Йов 30
1 Но сега ми се подсмиват по-младите от мене, Чиито бащи не бих приел да туря с кучетата на стадото си;
Bvt now they that are yonger then I, mocke me: yea, they whose fathers I haue refused to set with the dogges of my flockes.
2 Защото в що можеше да ме ползува силата на ръцете им, Човеци, чиято жизненост бе изчезнала?
For whereto shoulde the strength of their handes haue serued mee, seeing age perished in them?
3 От немотия и глад те бяха измършавели; Гризяха изсушената земя, отдавна пуста и опустошена;
For pouertie and famine they were solitary, fleeing into the wildernes, which is darke, desolate and waste.
4 Между храстите късаха слез, И корените на смрика им бяха за храна.
They cut vp nettels by the bushes, and the iuniper rootes was their meate.
5 Бяха изпъдени измежду човеците, Които викаха подир тебе като подир крадци.
They were chased forth from among men: they shouted at them, as at a theefe.
6 Живееха в пукнатините на долините, В дупките на земята и на скалите.
Therfore they dwelt in the clefts of riuers, in the holes of the earth and rockes.
7 Ревяха между храстите. Събираха се между тръните;
They roared among the bushes, and vnder the thistles they gathered themselues.
8 Безумни и безчестни, Те бидоха изгонени от земята.
They were the children of fooles and the children of villaines, which were more vile then the earth.
9 А сега аз им станах песен, Още им съм и поговорка.
And now am I their song, and I am their talke.
10 Гнусят се от мене, отдалечават се от мене, И не се свенят да плюят в лицето ми.
They abhorre me, and flee farre from mee, and spare not to spit in my face.
11 Тъй като Бог е съсипал достолепието ми и ме е смирил. То и те се разюздаха пред мене.
Because that God hath loosed my corde and humbled mee, they haue loosed the bridle before me.
12 Отдясно въстават тия изроди, Тласкат нозете ми, И приготовляват против мене гибелните си намерения,
The youth rise vp at my right hand: they haue pusht my feete, and haue trode on me as on the paths of their destruction.
13 Развалят пътя ми, Увеличават нещастието ми, И то без да имат помощници.
They haue destroyed my paths: they tooke pleasure at my calamitie, they had none helpe.
14 Идат като през широк пролом; Под краха нахвърлят се върху мене.
They came as a great breach of waters, and vnder this calamitie they come on heapes.
15 Ужаси се обърнаха върху мене; Като вятър гонят достолепието ми; И благополучието ми премина като облак.
Feare is turned vpon mee: and they pursue my soule as the winde, and mine health passeth away as a cloude.
16 И сега душата ми се излива в мене; Скръбни дни ме постигнаха.
Therefore my soule is nowe powred out vpon me, and the dayes of affliction haue taken holde on me.
17 През нощта костите ми се пронизват в мене, И жилите ми не си почиват.
It pearceth my bones in the night, and my sinewes take no rest.
18 Само с голямо усилие се променява дрехата ми; Тя ме стига както яката на хитона ми.
For the great vehemencie is my garment changed, which compasseth me about as the colar of my coate.
19 Бог ме е хвърлил в калта; И аз съм заприличал на пръст и на прах.
He hath cast me into the myre, and I am become like ashes and dust.
20 Викам към Тебе, но не ми отговаряш; Стоя, и Ти просто ме поглеждаш.
Whe I cry vnto thee, thou doest not heare me, neither regardest me, when I stand vp.
21 Обърнал си се да се показваш жесток към мене; С мощната Си ръка ми враждуваш;
Thou turnest thy selfe cruelly against me, and art enemie vnto mee with the strength of thine hand.
22 Издигаш ме, възкачваш ме на вятъра, И стопяваш ме в бурята.
Thou takest me vp and causest mee to ride vpon the winde, and makest my strength to faile.
23 Зная наистина, че ще ме докараш до смърт, И до дома, който е определен за всичките живи.
Surely I knowe that thou wilt bring mee to death, and to the house appoynted for all the liuing.
24 Обаче в падането си човек няма ли да простре ръка, Или да нададе вик в бедствието си?
Doubtles none can stretch his hand vnto the graue, though they cry in his destruction.
25 Не плаках ли аз за онзи, който бе отруден? И не се ли оскърби душата ми за сиромаха?
Did not I weepe with him that was in trouble? was not my soule in heauinesse for the poore?
26 Когато очаквах доброто, тогава дойде злото; И когато ожидах виделината, тогава дойде тъмнината.
Yet when I looked for good, euill came vnto me: and when I waited for light, there came darkenesse.
27 Червата ми възвират, и не си почиват; Скръбни дни ме постигнаха.
My bowels did boyle without rest: for the dayes of affliction are come vpon me.
28 Ходя почернял, но не от слънцето; Ставам в събранието и викам за помощ.
I went mourning without sunne: I stood vp in the congregation and cryed.
29 Станах брат на чакалите, И другар на камилоптиците.
I am a brother to the dragons, and a companion to the ostriches.
30 Кожата ми почерня на мене, И костите ми изгоряха от огън.
My skinne is blacke vpon me, and my bones are burnt with heate.
31 Затова арфата ми се измени в ридание, И свирката ми в глас на плачещи.
Therefore mine harpe is turned to mourning, and mine organs into the voyce of them that weepe.
