Йов 28
1 Наистина има рудница за сребро, И място, гдето злато се плави.
The siluer surely hath his veyne, and ye gold his place, where they take it.
2 Желязото се взема из земята, И медта се лее от камъка.
Yron is taken out of the dust, and brasse is molten out of the stone.
3 Човекът туря край на тъмнината, И издирва до най-далечните места, Камъните в тъмнината и в мрачната сянка.
God putteth an end to darkenesse, and he tryeth the perfection of all things: he setteth a bond of darkenesse, and of the shadowe of death.
4 Далеч то човешко жилище, гдето нозе не стъпват, Той си отваря рудница; Окачени далеч от човеците рудничарите се люлеят.
The flood breaketh out against the inhabitant, and the waters forgotten of the foote, being higher then man, are gone away.
5 Колкото за земята, от нея произлиза хлябът? И под нея се разравя като че ли с огън.
Out of the same earth commeth bread, and vnder it, as it were fire is turned vp.
6 Камъните и са място на сапфир, И златна пръст има в нея.
The stones thereof are a place of saphirs, and the dust of it is golde.
7 Хищна птица не знае тоя път И окото на сокол не го е видяло.
There is a path which no foule hath knowen, neyther hath the kites eye seene it.
8 Горделивите зверове не са стъпвали по него; Лъв не е заминавал през него.
The lyons whelpes haue not walked it, nor the lyon passed thereby.
9 Човекът простира ръката си върху канарите, Превръща планините из корен.
He putteth his hand vpon the rockes, and ouerthroweth the mountaines by the rootes.
10 Разсича проломи между скалите; И окото му открива всичко що е скъпоценно
He breaketh riuers in the rockes, and his eye seeth euery precious thing.
11 И ограничава капането на водите; И скритото изважда на бял свят.
He bindeth the floods, that they doe not ouerflowe, and the thing that is hid, bringeth he to light.
12 Но мъдростта, где ще се намери? И где е мястото на разума?
But where is wisdome found? and where is the place of vnderstanding?
13 Човекът не познава цената й; И тя не се намира в земята на живите,
Man knoweth not the price thereof: for it is not found in the land of the liuing.
14 Бездната казва: Не е у мене. И морето казва: Не е у мене.
The depth sayth, It is not in mee: the sea also sayth, It is not with me.
15 Не може да се придобие със злато; И сребро не може да се претегли в замяна с нея.
Golde shall not be giuen for it, neyther shall siluer be weighed for the price thereof.
16 Не може да се оцени с офирско злато, Със скъпоценен оникс и сапфир.
It shall not be valued with the wedge of golde of Ophir, nor with the precious onix, nor the saphir.
17 Злато и кристал не могат се сравни с нея, Нито може да се размени с вещи от на-чисто злато.
The golde nor the chrystall shall be equall vnto it, nor the exchange shalbe for plate of fine golde.
18 Не ще се спомене корал или кристал за покупката й. Защото цената на мъдростта е по-висока от скъпоценните камъни.
No mention shall be made of coral, nor of the gabish: for wisedome is more precious then pearles.
19 Топаз етиопски не ще се сравни с нея; Не ще се оцени тя с чисто злато.
The Topaz of Ethiopia shall not be equall vnto it, neither shall it be valued with the wedge of pure gold.
20 От, где прочее, дохожда мъдростта? И где е мястото на разума?
Whence then commeth wisedome? and where is the place of vnderstanding,
21 Понеже е скрита от очите на всичките живи, И утаена от въздушните птици.
Seeing it is hid from the eyes of all the liuing, and is hid from the foules of the heauen?
22 Гибелта и смъртта казват: С ушите си чухме слух за нея.
Destruction and death say, We haue heard the fame thereof with our eares.
23 Бог разбира пътя й, И Той знае мястото й;
But God vnderstandeth the way thereof, and he knoweth the place thereof.
24 Понеже Той гледа до земните краища, И вижда под цялото небе,
For he beholdeth the endes of the world, and seeth all that is vnder heauen,
25 За да претегля тежината на ветровете, И да измерва водите с мярка.
To make the weight of the windes, and to weigh the waters by measure.
26 Когато направи закон за дъжда, И път за светкавицата на гръма,
When he made a decree for the rayne, and a way for the lightening of the thunders,
27 Тогава Той я видя и изяви; Утвърди я, да! И я изследва;
Then did he see it, and counted it: he prepared it and also considered it.
28 И каза на човека: Ето, Страх от Господа, туй е мъдрост, И отдалечаване от злото, това е разум.
And vnto man he said, Behold, the feare of the Lord is wisedome, and to depart from euil is vnderstanding.
