Йов 23
1 А Иов в отговор рече:
Bvt Iob answered and sayd,
2 И днес оплакването ми е горчиво; Ръката ми е по-тежка от въздишането ми.
Though my talke be this day in bitternes, and my plague greater then my groning,
3 Ах, да бих знаел где да Го намеря! Отишъл бих до престола Му,
Would God yet I knew how to finde him, I would enter vnto his place.
4 Изложил бих делото си пред Него, И напълнил бих устата си с доводи,
I would pleade the cause before him, and fill my mouth with arguments.
5 Узнал бих думите, които Той би ми отговорил, И разбрал бих какво щеше да ми рече.
I would knowe the wordes, that he would answere me, and would vnderstand what he would say vnto me.
6 Щеше ли Той да се препира с мене с голямата Си сила? Не! щеше само да внимава в мен.
Would he plead against me with his great power? No, but he would put strength in me.
7 Тогава би станало явно, че един праведник разисква с Него; И така аз бих се освободил за винаги от Съдията си.
There the righteous might reason with him, so I shoulde be deliuered for euer from my Iudge.
8 Обаче, ето, отивам напред, но няма Го, И назад, но не го виждам,
Behold, if I go to the East, he is not there: if to the West, yet I can not perceiue him:
9 Наляво, гдето работи, но не мога да Го видя; Крие се надясно, и Го не виждам.
If to the North where he worketh, yet I cannot see him: he wil hide himselfe in the South, and I cannot beholde him.
10 Знае, обаче, пътя ми; когато ме изпита, Ще изляза като злато.
But he knoweth my way, and trieth mee, and I shall come forth like the gold.
11 Ногата ми се е държала здраво в Неговите стъпки; Опазил съм пътя Му без да се отклоня;
My foote hath followed his steps: his way haue I kept, and haue not declined.
12 От заповедите на устните Му не съм се оттеглил назад; Съхранил съм думите на устата Му повече от нужната си храна.
Neyther haue I departed from the commandement of his lippes, and I haue esteemed the words of his mouth more then mine appointed foode.
13 Но Той е на един ум, и кой може да Го отвърне? И каквото желае душата Му, това прави.
Yet he is in one minde, and who can turne him? yea, he doeth what his minde desireth.
14 Защото върши това, което е определено за мене; И много такива неща има у Него.
For he will performe that, which is decreed of me, and many such things are with him.
15 Затова, смущавам се в присъствието Му; Когато размишлявам треперя от Него.
Therefore I am troubled at his presence, and in considering it, I am afraid of him.
16 Защото сам Бог е разслабил сърцето ми, И Всемогъщият ме е смутил;
For God hath softened mine heart, and the Almightie hath troubled me.
17 Тъй като не по причина на тъмнината се отсичат думите ми Нито по причина на мрака, който покрива лицето ми.
For I am not cut off in darknesse, but he hath hid the darkenesse from my face.
