Йов 24
1 Защо, ако времената не са открити от Всемогъщия, Ония които Го познават, не виждат дните Му за съд?
Howe should not the times be hid from the Almightie, seeing that they which knowe him, see not his dayes?
2 Едни преместят межди, Грабят стада и ги пасат;
Some remoue the land marks, that rob the flockes and feede thereof.
3 Откарват осела на сирачетата; Вземат в залог говедото на вдовицата;
They leade away the asse of the fatherles: and take the widowes oxe to pledge.
4 Изтласкват бедните от пътя; Сиромасите на земята се крият заедно от тях.
They make the poore to turne out of the way, so that the poore of the earth hide themselues together.
5 Ето, като диви осли в пустинята излизат по работата си, Подраняват да търсят храна; Пустинята из доставя храна за чадата им.
Behold, others as wilde asses in the wildernesse, goe forth to their businesse, and rise early for a praye: the wildernesse giueth him and his children foode.
6 Жънат фуража в нивата, за да го ядат. И берат лозата на неправедника;
They reape his prouision in the fielde, but they gather the late vintage of the wicked.
7 Цяла нощ лежат голи без дрехи, И нямат завивка в студа;
They cause the naked to lodge without garment, and without couering in the colde.
8 Измокрюват се от планинските дъждове, И прегръщат скалата, понеже нямат прибежище.
They are wet with the showres of the moutaines, and they imbrace the rocke for want of a couering.
9 Други грабват сирачето от съседите, И вземат залог от сиромаха.
They plucke the fatherles from the breast, and take the pledge of the poore.
10 Голи, тия ходят крадешком без дреха, И гладни, носят сноповете;
They cause him to go naked without clothing, and take the glening from the hungrie.
11 Изтискват дървено масло в техните огради, Тъпчат линовете им, а остават жадни.
They that make oyle betweene their walles, and treade their wine presses, suffer thirst.
12 Умиращите охкат из града, И душата на ранените вика; Но пак това безумие Бог не гледа.
Men cry out of the citie, and the soules of the slayne cry out: yet God doth not charge them with follie.
13 Дали са от противниците на виделината; Не знаят пътищата й, И не стоят в пътеките й,
These are they, that abhorre the light: they know not the wayes thereof, nor continue in the paths thereof.
14 Убиецът става в зори и убива сиромаха и нуждаещия се, А нощем е като крадец.
The murtherer riseth earely and killeth the poore and the needie: and in the night he is as a theefe.
15 Така и окото на прелюбодееца очаква да се мръкне, Като казва: Око не ще ме види; И преличава лицето си.
The eye also of the adulterer waiteth for the twilight, and sayth, None eye shall see me, and disguiseth his face.
16 В тъмнината пробиват къщи; Те се затварят през деня, Видело не познават.
They digge through houses in the darke, which they marked for themselues in the daye: they knowe not the light.
17 Защото за всички тях зората е като мрачната сянка; Понеже познават ужасите на мрачната сянка.
But the morning is euen to them as the shadow of death: if one knowe them, they are in the terrours of the shadowe of death.
18 Бърже се отдалечат по лицето на водата; Делът им е проклет на земята; Не се обръщат вече към пътя за лозята.
He is swift vpon the waters: their portion shalbe cursed in the earth: he will not behold the way of the vineyardes.
As the dry ground and heate consume the snowe waters, so shall the graue the sinners. (Sheol h7585)
20 Майчината утроба ще ги забрави; Червеят ще има сладко ястие в тях; Няма вече да се спомнят; И неправдата ще се строши като дърво.
The pitifull man shall forget him: the worme shall feele his sweetenes: he shalbe no more remembered, and the wicked shalbe broke like a tree.
21 Поглъщат неплодната, която ражда; И на вдовицата не правят добро,
He doth euil intreat ye barren, that doeth not beare, neither doeth he good to the widowe.
22 Влачат и мощните със силата си; Те стават, и никой не е безопасен в живота си.
He draweth also the mighty by his power, and when he riseth vp, none is sure of life.
23 Бог им дава безопасност, и те се успокояват с нея, Но очите Му са върху пътищата им.
Though men giue him assurance to be in safetie, yet his eyes are vpon their wayes.
24 Въздигнаха се за малко, и, ето, че ги няма! Снишават се; и както всички други си отиват, И отсичат се като главите на класовете.
They are exalted for a litle, but they are gone, and are brought lowe as all others: they are destroyed, and cut off as the toppe of an eare of corne.
25 И сега, ако не е така, кой ще ме изкара лъжец, И ще обърне в нищо думите ми?
But if it be not so, where is he? or who wil proue me a lyer, and make my words of no value?
