Псалми 77
1 За първия певец, по Едутуна, Асафов псалом. Викам към Бога с гласа си, Да! към Бога с гласа си; и Той ще ме послуша.
For the excellent musician Ieduthun. A Psalme committed to Asaph. My voyce came to God, when I cryed: my voyce came to God, and he heard me.
2 В деня на неволята си търсих Господа, Нощем прострях ръката си към Него без да престана; Душата ми не искаше да се утеши.
In the day of my trouble I sought ye Lord: my sore ranne and ceased not in the night: my soule refused comfort.
3 Спомням си за Бога, и се смущавам; Оплаквам се, и духът ми отпада. (Села)
I did thinke vpon God, and was troubled: I praied, and my spirit was full of anguish. (Selah)
4 Удържаш очите ми в не спане; Смущавам се до толкоз щото не мога да продумам.
Thou keepest mine eyes waking: I was astonied and could not speake.
5 Размислих за древните дни, За годините на старите времена.
Then I considered the daies of olde, and the yeeres of ancient time.
6 Спомням си за нощното си пеене; Размишлявам в сърцето си, И духът ми загрижено изпитва като казва:
I called to remembrance my song in the night: I communed with mine owne heart, and my spirit searched diligently.
7 Господ до века ли ще отхвърля? Не ще ли вече да покаже благоволение?
Will the Lord absent him selfe for euer? and will he shewe no more fauour?
8 Престанала ли е милостта Му за винаги? Пропада ли обещанието Му за всякога?
Is his mercie cleane gone for euer? doeth his promise faile for euermore?
9 Забрави ли Бог да бъде благодатен? Или в гнева Си е затворил Своите благи милости? (Села)
Hath God forgotten to be mercifull? hath he shut vp his teder mercies in displeasure? (Selah)
10 Тогава рекох: Това е слабост за мене Да мисля, че десницата на Всевишния се изменява.
And I sayde, This is my death: yet I remembred the yeeres of the right hand of the most High.
11 Ще спомена делата Господни; Защото ще си спомня чудесата извършени от Тебе в древността,
I remembred the workes of the Lord: certainely I remembred thy wonders of olde.
12 И ще размишлявам върху всички що си сторил, И деянията Ти ще преговарям.
I did also meditate all thy woorkes, and did deuise of thine actes, saying,
13 Боже, в светост е Твоят път; Кой бог е велик, както истинският Бог?
Thy way, O God, is in the Sanctuarie: who is so great a God as our God!
14 Ти си Бог, който вършиш чудеса; Явил си между племената силата Си.
Thou art ye God that doest wonders: thou hast declared thy power among the people.
15 Изкупил си с мишцата Си людете Си, Чадата Яковови и Иосифови, (Села)
Thou hast redeemed thy people with thine arme, euen the sonnes of Iaakob and Ioseph. (Selah)
16 Видяха Те водите, Боже, видяха Те водите и се уплашиха; Разтрепериха се и бездните.
The waters sawe thee, O God: the waters sawe thee, and were afraide: yea, the depths trembled.
17 Облаците изляха поройни води; небесата издадоха глас; Тоже и стрелите Ти прелетяха.
The cloudes powred out water: the heauens gaue a sounde: yea, thine arrowes went abroade.
18 Гласът на гърма Ти бе вихрушката; Светкавиците осветиха вселената; Земята се потресе и се разклати.
The voyce of thy thunder was rounde about: the lightnings lightened the worlde: the earth trembled and shooke.
19 През морето бе Твоят път, И стъпките Ти през големи води, И следите Ти не се познаваха.
Thy way is in the Sea, and thy paths in the great waters, and thy footesteps are not knowen.
20 Водил си като стадо людете Си С ръката на Моисея и на Аарона.
Thou diddest leade thy people like sheepe by the hand of Moses and Aaron.
