Псалми 74
1 Асафово поучение. Боже, защо си ни отхвърлил за винаги? Защо дими гневът Ти против овците на пасбището Ти?
A Psalme to give instruction, committed to Asaph. O God, why hast thou put vs away for euer? why is thy wrath kindled against the sheepe of thy pasture?
2 Спомни си за събранието Си, което си придобил от древността, Което си изкусил да бъде племето, което ще имаш за наследство; Спомни си и за хълма Сион, в който си обитавал.
Thinke vpon thy Congregation, which thou hast possessed of olde, and on the rod of thine inheritance, which thou hast redeemed, and on this mount Zion, wherein thou hast dwelt.
3 Отправи стъпките Си горе към постоянните запустявания, Към всичкото зло, което неприятелят е извършил в светилището.
Lift vp thy strokes, that thou mayest for euer destroy euery enemie that doeth euill to the Sanctuarie.
4 Противниците Ти реват всред местосъбранието Ти; Поставиха своите знамена за знамения.
Thine aduersaries roare in the middes of thy Congregation, and set vp their banners for signes.
5 Познати станаха като човеци, които дигат брадва Върху гъсти дървета;
He that lifted the axes vpon the thicke trees, was renowmed, as one, that brought a thing to perfection:
6 И сега всичките му ваяни изделия Те събарят изведнъж с брадви и чукове.
But nowe they breake downe the carued worke thereof with axes and hammers.
7 Предадоха на огън светилището Ти; Оскверниха обиталището на името Ти като го повалиха на земята.
They haue cast thy Sanctuarie into the fire, and rased it to the grounde, and haue defiled the dwelling place of thy Name.
8 Рекоха в сърцето си: Нека ги изтребим съвсем; Изгориха всичките богослужебни домове по земята.
They saide in their hearts, Let vs destroy them altogether: they haue burnt all the Synagogues of God in the land.
9 Знамения да се извършат за нас не виждаме; няма вече пророк, Нито има вече между нас някой да знае до кога ще се продължава това.
We see not our signes: there is not one Prophet more, nor any with vs that knoweth howe long.
10 До кога, Боже, противникът ще укорява? До века ли врагът ще хули името Ти?
O God, howe long shall the aduersarie reproche thee? shall the enemie blaspheme thy Name for euer?
11 Защо теглиш назад ръката Си, да! десницата Ти? Изтегли я изсред пазухата Си и погуби ги.
Why withdrawest thou thine hand, euen thy right hand? drawe it out of thy bosome, and consume them.
12 А Бог е от древността Цар мой, Който изработва избавления всред земята.
Euen God is my King of olde, working saluation in the middes of the earth.
13 Ти си раздвоил морето със силата Си; Ти си смазал главите на морските чудовища.
Thou didest deuide the sea by thy power: thou brakest the heads of the dragons in the waters.
14 Ти си строшил главите на Левиатана, Дал си го за ястие на людете намиращи се в пустинята.
Thou brakest the head of Liuiathan in pieces, and gauest him to be meate for the people in wildernesse.
15 Ти си разцепил канари, за да изтичат извори и потоци; Пресушил си реки не пресъхвали.
Thou brakest vp the fountaine and riuer: thou dryedst vp mightie riuers.
16 Твой е денят, Твоя е нощта; Ти си приготвил светлината и слънцето.
The day is thine, and the night is thine: thou hast prepared the light and the sunne.
17 Ти си поставил всичките предели по земята; Ти си направил лятото и зимата.
Thou hast set all the borders of the earth: thou hast made summer and winter.
18 Помни това, че врагът е укорил Господа, И че безумни люде са похулили Твоето име.
Remember this, that the enemie hath reproched the Lord, and the foolish people hath blasphemed thy Name.
19 Не предавай на зверовете душата на гургулицата Си; Не забравяй за винаги живота на Твоите немотни.
Giue not the soule of thy turtle doue vnto the beast, and forget not the Congregation of thy poore for euer.
20 Зачети завета Си, Защото тъмните места на земята са пълни с жилища на насилие.
Consider thy couenant: for the darke places of the earth are full of the habitations of the cruell.
21 Угнетеният да се не върне назад посрамен; Сиромахът и немотният да хвалят името Ти.
Oh let not the oppressed returne ashamed, but let the poore and needie prayse thy Name.
22 Стани, Боже, защити Своето дело; Помни как всеки ден безумният Те укорява.
Arise, O God: mainteine thine owne cause: remember thy dayly reproche by the foolish man.
23 Не забравяй гласа на противниците Си; Размирството на ония, които се повдигат против Тебе, постоянно се умножава.
Forget not the voyce of thine enemies: for the tumult of them, that rise against thee, ascendeth continually.
