Йов 36
1 И Елиу продължавайки рече:
Elihu also proceeded and sayde,
2 Потърпи ме малко, и ще ти явя, Защото имам още нещо да ти кажа за Бога.
Suffer me a litle, and I will instruct thee: for I haue yet to speake on Gods behalfe.
3 Ще черпя знанието си от далеч, И ще дам правда на Създателя си;
I will fetche my knowledge afarre off, and will attribute righteousnes vnto my Maker.
4 Защото наистина думите ми не ще бъдат лъжливи; Един, който е усъвършенствуван в знание, стои пред тебе.
For truely my wordes shall not be false, and he that is perfect in knowledge, speaketh with thee.
5 Ето, макар Бог да е мощен, не презира никого, - Макар да е мощен в силата Си да разсъждава.
Behold, the mighty God casteth away none that is mighty and valiant of courage.
6 Той не запазва живота на нечестивия, А на сиромасите отдава правото.
He mainteineth not the wicked, but he giueth iudgement to the afflicted.
7 Не оттегля очите Си от праведните, Но даже ги туря и с царе да седят на престол за винаги, И те биват възвишени.
He withdraweth not his eyes from the righteous, but they are with Kings in ye throne, where he placeth them for euer: thus they are exalted.
8 А във вериги, ако са вързани, И хванати с въжета на наскърбление,
And if they bee bound in fetters and tyed with the cordes of affliction,
9 Тогава им явява делата им И престъпленията им, че са се възгордели,
Then will he shewe them their worke and their sinnes, because they haue bene proude.
10 Отваря и ухото им за поука, И заповядва да се върнат от беззаконието;
He openeth also their eare to discipline, and commandeth them that they returne from iniquity.
11 И ако послужат и служат на Него, Ще прекарат дните си в благополучие И годините си във веселия;
If they obey and serue him, they shall end their dayes in prosperity, and their yeres in pleasures.
12 Но ако не послушат, ще загинат от меч, И ще умрат без мъдрост.
But if they wil not obey, they shall passe by the sworde, and perish without knowledge.
13 А нечестивите в сърце питаят яд, Не викат към Бога за помощ когато ти връзва;
But the hypocrites of heart increase the wrath: for they call not when he bindeth them.
14 Те умират в младост, И животът им угасва между мръсните.
Their soule dyeth in youth, and their life among the whoremongers.
15 Той избавя наскърбения чрез скръбта му, И чрез бедствие отваря ушите им
He deliuereth the poore in his affliction, and openeth their eare in trouble.
16 И така би извел и тебе из утеснение В широко място, гдето няма теснота; И слаганото на трапезата ти било би пълно с тлъстина.
Euen so woulde he haue taken thee out of the streight place into a broade place and not shut vp beneath: and that which resteth vpon thy table, had bene full of fat.
17 Но ти си пълен със съжденията на нечестивия; Затова съдбата и правосъдието те хващат,
But thou art ful of the iudgement of the wicked, though iudgement and equitie maintaine all things.
18 Внимавай да не би жегата на страданията ти да те подигне против удара; Тогава нито голям откуп би те отървал.
For Gods wrath is, least hee should take that away in thine abundance: for no multitude of giftes can deliuer thee.
19 Ще важи ли викането ти да те извади от бедствие, Или всичките напрежения на силата ти?
Wil he regard thy riches? he regardeth not golde, nor all them that excel in strength.
20 Не пожелавай нощта, Когато людете изчезват от мястото си.
Be not carefull in the night, howe he destroyeth the people out of their place.
21 Внимавай! Не пожелавай беззаконието; Защото ти си предпочел това повече от наскърблението.
Take thou heede: looke not to iniquitie: for thou hast chosen it rather then affliction.
22 Ето, Бог е възвишен в силата Си; Кой е господар като Него?
Beholde, God exalteth by his power: what teacher is like him?
23 Кой Му е предписал пътя Му? Или кой може да Му рече: Извършил си беззаконие?
Who hath appointed to him his way? or who can say, Thou hast done wickedly?
24 Помни да възвеличаваш Неговото дело, Което човеците възпяват,
Remember that thou magnifie his worke, which men behold.
25 В което всичките човеци се взират, Което човекът гледа от далеч.
All men see it, and men beholde it afarre off.
26 Ето, Бог е велик, и ние Го не познаваме; Числото на годините Му е неизследимо.
Beholde, God is excellent, and we knowe him not, neither can the nomber of his yeres bee searched out.
27 Той привлича водните капки, Които таят в дъжд от парите Му,
When he restraineth the droppes of water, the rayne powreth down by the vapour thereof,
28 Които облаците изливат И оросяват върху множество човеци.
Which raine the cloudes do droppe and let fall abundantly vpon man.
29 Може ли, даже, някой да разбере как се разпростират облаците, Или се произвеждат гърмежите на скинията Му?
Who can know the diuisions of ye clouds and the thunders of his tabernacle?
30 Ето, простира светлината Си около Себе Си, И се покрива с морските дъна.
Beholde, he spreadeth his light vpon it, and couereth the bottome of the sea.
31 (Понеже чрез тия неща съди народите; Дава храна изобилно),
For thereby hee iudgeth the people, and giueth meate abundantly.
32 Покрива ръцете Си със светкавицата, И заповядва й где да удари;
He couereth the light with the clouds, and commandeth them to go against it.
33 Шумът й известява за това, И добитъкът - за пламъка, който възлиза.
His companion sheweth him thereof, and there is anger in rising vp.
