Псалми 88
1 Пісня. Псалом. Синів Кореєвих. Для дириґента хору. На „Махалат леаннот“. Пісня навча́льна Ге́мана езрахе́янина. Господи, Боже спасі́ння мого́, вдень я кли́чу й вночі Я перед Тобою:
Песен, псалом за Кореевите потомци. За първия певец, по наскърбително боледуване. Поучение на Емана Езраева. Господи Боже Спасителю мой, И денем и нощем съм викал пред Тебе
2 хай молитва моя дійде перед обличчя Твоє, нахили Своє ухо до зо́йку мого,
Нека дойде молитвата ми пред Твоето присъствие; Приклони ухото Си към вика ми.
Защото се насити душата ми на бедствия, И животът ми се приближи до преизподнята. (Sheol h7585)
4 Я до тих прирахований став, що в могилу відхо́дять, я став, немов муж той безсилий.
Считан съм с ония, които слизат в рова; Станах като човек, който няма помощ,
5 Я кинений серед померлих, немов оті тру́пи, що в гро́бі лежать, що про них Ти не згадуєш більш, і потя́ті вони від Твоєї руки.
Изхвърлен между мъртвите, Като убитите, които лежат в гроба, За които Ти не се сещаш вече, И които са отсечени от ръката Ти.
6 Умісти́в Ти мене в глибоче́зну могилу, до пітьми́ в глибина́х.
Положил си ме в най-дълбокия ров, В тъмни места, в бездните.
7 На мене лягла́ Твоя лють, і Ти всіма́ Своїми лама́ннями мучив мене. (Се́ла)
Натегна на мене Твоят гняв, И с всичките Си вълни Ти си ме притиснал. (Села)
8 Віддалив Ти від мене знайо́мих моїх, учинив Ти мене за оги́ду для них, Я за́мкнений і не вихо́джу,
Отдалечил си от мене познатите ми; Направил си ме гнусен на тях; Затворен съм, и не мога да изляза.
9 стемні́ло з біди моє око. Я кожного дня Тебе кличу, о Господи, простяга́ю до Тебе ру́ки свої!
Окото ми чезне от скръб; Господи, Тебе съм призовавал всеки ден, Простирал съм към Тебе ръцете си.
10 Чи Ти чудо вчиниш померлим? Чи тру́пи встануть і будуть хвали́ти Тебе? (Се́ла)
На мъртвите ли ще покажеш чудеса? Или умрелите ще станат и ще Те хвалят? (Села)
11 Хіба милість Твоя буде в гро́бі звіща́тись, а вірність Твоя в аввадо́ні?
В гроба ли ще се прогласява Твоето милосърдие, Или в мястото на погибелта
12 Чи позна́ється в те́мряві чудо Твоє, а в краю́ забуття́ — справедливість Твоя?
Ще се познаят ли в тъмнината чудесните Ти дела, И правдата Ти в земята на забравените?
13 Та я кличу до Тебе, о Господи, і вранці молитва моя Тебе випере́джує.
Но аз към Тебе, Господи, извиках; И на ранина молитвата ми ще Те предвари.
14 Для чо́го, о Господи, кидаєш душу мою, ховаєш від мене обличчя Своє?
Господи, защо отхвърли душата ми? Защо криеш лицето Си от мене?
15 Нужде́нний я та помираю відма́лку, перено́шу страхіття Твої, я осла́блений став.
От младини съм угнетен и бера душа; Търпя твоите ужаси, и в изумление съм.
16 Перейшли́ надо мною Твої пересе́рдя, страхіття Твої зруйнува́ли мене, —
Гневът Ти мина върху мене; Страхотиите Ти ме отсякоха.
17 вони оточа́ють мене, як вода, увесь день, вони ра́зом мене обляга́ють.
Като води ме обикалят цял ден, Купно ме окръжават.
18 друга й при́ятеля віддалив Ти від мене, знайо́мі мої — як та те́мрява!
Отдалечил си от мене любим и приятел; Познатите ми са мрак.
