Luke 5
1 And it came to pass, as the multitude was pressing upon him and hearing the word of God, that he was standing by the lake of Gennesaret,
А еднаж, когато народът Го притискаше да слуша Божието слово, Той стоеше при Генисаретското езеро.
2 and saw two boats standing by the lake; but the fishermen had gone out of them, and had washed the nets.
И видя две ладии, спрени край езерото; а рибарите бяха излезли от тях и изпираха мрежите си.
3 And going into one of the boats, which was Simon's, he asked him to put out a little from the land. And sitting down in the boat, he taught the multitudes.
И като влезе в една от ладиите, която беше Симонова, помоли го да я отдалечи малко от сушата; и седна та поучаваше народа от ладията.
4 And when he had done speaking, he said to Simon, Put out into deep water, and let down your nets for a draught.
И като престана да говори, рече на Симона: Оттегли ладията към дълбокото и хвърлете мрежите за ловитба.
5 And Simon answering said, Master, we toiled all night, and took nothing; but at thy word I will let down the nets.
А Симон в отговор рече: Учителю, цяла нощ се трудихме и нищо не уловихме; но по Твоята дума ще хвърля мрежите.
6 And having done this, they inclosed great multitude of fishes; and their nets began to break.
И като сториха това, уловиха твърде много риба, така щото се прокъсваха мрежите им.
7 And they beckoned to their partners in the other boat, to come and help them; and they came, and filled both the boats, so that they began to sink.
И извикаха съдружниците си от другата ладия да им дойдат на помощ; и те дойдоха и напълниха и двете ладии, до толкова, щото щяха да потънат.
8 And Simon Peter seeing it fell down at the knees of Jesus, saying, Depart from me, Lord, for I am a sinful man.
А Симон Петър, като видя това, падна пред Исусовите колене и каза: Иди си от мене, Господи, защото съм грешен човек.
9 For he and all that were with him were amazed at the draught of fishes, which they had taken;
Понеже той и всички, които бяха с него, се учудиха на ловитбата на рибите що уловиха,
10 and so were also James and John the sons of Zebedee, who were partners with Simon And Jesus said to Simon, Fear not; henceforth thou shalt catch men.
също и Яков и Иоан, синове на Заведея, които бяха Симонови съдружници. А Исус рече на Симона: Не бой се; отсега човеци ще ловиш.
11 And when they had brought their boats to land, they left everything, and followed him.
И когато извлякоха ладиите на сушата, оставиха всичко и отидоха след Него.
12 And it came to pass, when he was in one of the cities, lo! a man full of leprosy; and seeing Jesus, he fell on his face, and besought him, saying, Lord, if thou wilt, thou canst cleanse me.
И когато беше в един от градовете, ето, човек, който беше цял прокажен, като видя Исуса, падна на лицето си и Му се помоли, казвайки: Господи, ако искаш можеш да ме очистиш.
13 And he put forth his hand and touched him, saying, I will; be thou cleansed. And immediately the leprosy left him.
А Той простря ръка и се допря до него, и рече: Искам: бъди очистен! И на часа проказата го остави.
14 And he charged him to tell no one: but go, and show thyself to the priest, and offer for thy cleansing as Moses commanded, for a testimony to them.
И Той му заръча, никому да не каже това: Но, за свидетелство на тях, иди, каза, и се покажи на свещеника, и принеси за очистването си, според както е заповядал Моисей.
15 But so much the more went abroad the report concerning him; and great multitudes came together to hear, and to be healed of their infirmities.
Но още повече се разнасяше вестта за Него; и големи множества се събираха да слушат и да се изцеляват от болестите си.
16 But he was wont to withdraw to desert places, and pray.
А Той се оттегляше в пустините и се молеше.
17 And it came to pass on a certain day, that he was teaching, and there were sitting by Pharisees and teachers of the law, who had come from every town of Galilee and Judea, and from Jerusalem; and the power of the Lord was present that he might heal.
И през един от тия дни, когато Той поучаваше, там седяха фарисеи и законоучители, надошли от всяко село на Галилея, Юдея и Ерусалим; и сила от Господа бе с Него да изцелява.
18 And lo! men brought on a bed a man that was palsied; and they endeavored to bring him in, and to set him before him.
И ето мъже, които носеха на постелка един болен човек, който беше паралитик; и опитаха се да го внесат вътре и да го сложат пред Него.
19 And not finding any way to bring him in because of the multitude, they went upon the house-top, and let him down through the tiling with the couch into the midst before Jesus.
Но понеже не намериха през где да го внесат вътре, поради народа, качиха се на покрива, и през керемидите го спуснаха с постелката насред пред Исуса.
20 And seeing their faith, he said, Man, thy sins have been forgiven thee.
И Той, като видя вярата им рече: Човече, прощават ти се греховете.
21 And the scribes and the Pharisees began to reason, saying, Who is this that speaketh blasphemies? Who can forgive sins but God alone?
Тогава книжниците и фарисеите почнаха да се препират, казвайки: Кой е Тоя, Който богохулствува? Кой може да прощава грехове, освен един Бог?
22 But Jesus, perceiving their thoughts, answered and said to them, What are ye thinking in your hearts?
Но Исус, като видя разискванията им, каза им в отговор: Защо разисквате в сърцата си?
23 Which is easier? to say, Thy sins have been forgiven thee? or to say, Arise, and walk?
Кое е по-лесно, да река: Прощават ти се греховете, или да река: Стани и ходи?
24 But that ye may know that the Son of man hath authority on earth to forgive sins, —he said to the palsied man, —I say to thee, Arise, and take up thy couch, and go to thy house.
Но за да познаете, че Човешкият Син има власт на земята да прощава грехове, (рече на паралитика): Казвам ти: Стани, дигни постелката си, и иди у дома си.
25 And he immediately rose up before them, and took up that whereon he lay, and went away to his house, giving glory to God.
И начаса той стана пред тях, дигна това, на което лежеше, и отиде у дома си, като славеше Бога.
26 And amazement seized them all, and they gave glory to God, and were filled with fear, saying, We have seen strange things to-day.
И те всички се учудиха и славеха Бога, и, изпълнени със страх, казваха: Днес видяхме пречудни неща.
27 And after these things he went out, and saw a publican named Levi, sitting at the custom-house; and he said to him, Follow me.
След това Исус като излезе, видя един бирник, на име Левий, седящ в бирничеството, и рече му: Върви след Мене.
28 And leaving everything, he arose and followed him.
Той остави всичко, стана и тръгна след Него.
29 And Levi made a great feast for him at his house, and there was a great company of publicans and others, who were reclining at table with them.
А Левий Му направи голямо угощение в къщата си; и имаше голямо множество бирници и други, които седяха на трапезата с тях.
30 And the Pharisees and their scribes murmured against his disciples, saying, Why do ye eat and drink with the publicans and sinners?
А фарисеите и техните книжници роптаеха против учениците Му, казвайки: Защо ядете и пиете с бирниците и грешниците?
31 And Jesus answering said to them, They who are well do not need a physician, but they who are sick.
Исус в отговор им рече: Здравите нямат нужда от лекар, а болните.
32 I have not come to call righteous men, but sinners to repentance.
Не съм дошъл да призова праведните, но грешните на покаяние.
33 And they said to him, The disciples of John fast often, and make prayers, and likewise those of the Pharisees; but thine eat and drink.
И те Му рекоха: Иоановите ученици често постят и правят молитви, така и фарисейските, а Твоите ядат и пият.
34 But Jesus said to them, Can ye make the companions of the bridegroom fast while the bridegroom is with them?
Исус им рече: Можете ли да накарате сватбарите да постят докато е с тях младоженецът?
35 But the days will come—and when the bridegroom is taken from them, then will they fast in those days.
Ще дойдат, обаче дни, когато младоженецът ще се отнеме от тях; тогава, през ония дни, ще постят.
36 And he spoke also a parable to them: No one taketh a patch from a new garment and putteth it upon an old one; for then both the new garment would be rent, and the patch from the new garment would not match with the old.
Каза им още и притча: Никой не отдира кръпка от нова дреха да я тури на вехта дреха; инак и новата дреха се съдира, и кръпката от новата не прилича на вехтата.
37 And no one putteth new wine into old skins; for the new wine would burst the skins, and would itself run out, and the skins would be spoilt.
И никой не налива ново вино в стари мехове; инак, новото вино ще пръсне меховете, и то само ще изтече, и меховете ще се изхабят.
38 But new wine must be put into new skins.
Но трябва да се налива ново вино в нови мехове.
39 And no one, having drunk old wine, desireth new; for he saith, The old is good.
И никой, след като е пил старо вино, не иска ново, защото казва: Старото е по-добро.
