Luke 4
1 And Jesus, full of the Holy Spirit, returned from the Jordan, and was led in the Spirit in the wilderness
А Исус, пълен с Святия Дух, когато се върна, от Йордан, бе воден от Духа из пустинята четиридесет дена,
2 forty days, tempted by the Devil. And he ate nothing in those days; and when they were ended, he was hungry.
дето бе изкушаван от дявола. И не яде нищо през тия дни; и като се изминаха те, Той огладня.
3 And the Devil said to him, If thou art the Son of God, command this stone that it become a loaf of bread.
И дяволът Му рече: Ако си Божий Син, заповядай на тоя камък да стане хляб.
4 And Jesus answered him, It is written, “Not on bread alone shall man live.”
А Исус му отговори: Писано е: "Не само с хляб ще живее човек, [но с всяко Божие слово"].
5 And taking him up, he showed him all the kingdoms of the world in a moment of time.
Тогава, като Го възведе [на една планина] на високо и Му показа всичките царства на вселената, в един миг време, дяволът Му рече:
6 And the Devil said to him, All this power will I give thee, and their glory; because to me it hath been delivered, and I give it to whomever I will.
На тебе ще дам всичката власт и слава на тия царства, (защото на мене е предадена, и аз я давам комуто ща),
7 If thou then wilt worship me, it shall all be thine.
и тъй, ако ми се поклониш, всичко ще бъде Твое.
8 And Jesus answering said to him, It is written, “Thou shalt worship the Lord thy God, and him only shalt thou serve.”
А Исус в отговор му каза: Писано е, "На Господа твоя Бог, да се кланяш, и само Нему да служиш".
9 And he brought him to Jerusalem, and set him on the pinnacle of the temple, and said to him, If thou art the Son of God, cast thyself down from hence;
Тогава Го заведе в Ерусалим, постави Го на крилото на храма и Му рече: Ако си Божий Син, хвърли се от тук долу;
10 for it is written, “He will give his angels charge concerning thee, to guard thee;
защото е писано:
11 and in their hands they will bear thee up, that thou mayst not dash thy foot against a stone.”
и на ръце ще Те дигат, да не би да удариш о камък ногата Си".
12 And Jesus answering said to him, It hath been said, “Thou shalt not make trial of the Lord thy God.”
А Исус в отговор му рече: Казано е: "Да не изпиташ Господа, твоя Бог".
13 And when he had brought every temptation to an end, the Devil departed from him for a season.
И като изчерпи всяко изкушение, дяволът се оттегли от Него за известно време.
14 And Jesus returned in the power of the Spirit into Galilee; and there went out a report concerning him through all the surrounding country
А Исус се върна в Галилея със силата на Духа; и слух се разнесе за Него по цялата околност.
15 And he taught in their synagogues, honored by all.
И той поучаваше по синагогите им; и всички Го прославяха.
16 And he came to Nazara, where he had been brought up, and, as his custom was, he went into the synagogue on the sabbath-day; and stood up to read.
И дойде в Назарет, дето беше отхранен, и по обичая Си влезе в синагогата един съботен ден и стана да чете.
17 And there was delivered to him the book of the prophet Isaiah; and unrolling the book, he found the place where it was written,
И подадоха Му книгата на пророк Исаия; и Той, като отвори книгата, намери мястото дето бе писано:
18 “The Spirit of the Lord is upon me, because he anointed me to preach glad tidings to the poor; he hath sent me to proclaim deliverance to the captives, and recovering of sight to the blind, to set at liberty the oppressed,
"Духът на Господа е на Мене, Защото Ме е помазал да благовестявам на сиромасите; Прати Ме да проглася освобождение на пленниците, И прогледване на слепите, Да пусна на свобода угнетените,
19 to proclaim the acceptable year of the Lord.”
да проглася благоприятната Господна година".
20 And rolling up the book, he gave it back to the attendant, and sat down; and the eyes of all in the synagogue were fixed upon him.
И като затвори книгата, върна я на служителя и седна; а очите на всички в синагогата бяха впити в Него.
21 And he began to say to them, To-day hath this scripture been fulfilled in your ears.
И почна да им казва: Днес се изпълни това писание във вашите уши.
22 And they all spoke in his praise, and wondered at the words of grace which proceeded from his mouth; and they said, Is not this Joseph's son?
И всички му засвидетелствуваха, чудещи се на благодатните думи, които излизаха из устата Му. И думаха: Тоя не е ли Йосифовият син?
23 And he said to them, Ye will doubtless say to me this proverb, “Physician, heal thyself;” whatever things we have heard of as having been done in Capernaum, do here too in thy own country.
А той им рече: Без друго ще Ми кажете тая поговорка: Лекарю, изцери себе си; каквото сме чули, че става в Капернаум, стори го и тука в Своята родина.
24 And he said, Truly do I say to you, No prophet is acceptable in his own country.
И пак рече: Истина ви казвам, че никой пророк не е приет в родината си.
25 But I tell you in truth, that there were many widows in Israel in the days of Elijah, when the heaven was shut up three years and six months, and there was a great famine throughout all the land;
А казвам ви наистина, много вдовици имаше в Израил в дните на Илия, когато се затвори небето за три години и шест месеца, и настана голям глад по цялата земя;
26 and yet to none of them was Elijah sent, but to Sarepta in Sidonia, to a woman that was a widow.
а нито при една от тях не бе пратен Илия, а само при една вдовица в Сарепта Сидонска.
27 And there were many lepers in Israel in the time of Elisha the prophet; and not one of them was cleansed, but only Naaman the Syrian.
Тъй също много прокажени имаше в Израил във времето на пророк Елисея; но никой от тях не бе очистен, а само сириецът Нееман.
28 And all in the synagogue, when they heard this, were filled with wrath.
Като чуха това тия, които бяха в синагогата, всички се изпълниха с гняв,
29 And they rose up, and forced him out of the city and took him to the brow of the hill on which their city was built, to cast him down headlong;
и, като станаха, изкараха Го вън из града, и заведоха Го при стръмнината на хълма, на който градът им беше съграден, за да Го хвърлят долу.
30 but he, passing through the midst of them, went away.
Но Той мина посред тях и си отиде.
31 And he came down to Capernaum, a city of Galilee, and was teaching them on the sabbath.
И слезе в Галилейския град Капернаум и поучаваше ги в съботен ден;
32 And they were astonished at his teaching; for his word was with authority.
и учудваха се на учението Му, защото Неговото слово беше с власт.
33 And in the synagogue there was a man having a spirit of an unclean demon, and he cried out with a loud voice,
И в синагогата имаше човек, хванат от духа на нечист бяс; и той извика със силен глас:
34 Ha! what have we to do with thee, Jesus of Nazareth? Thou hast come to destroy us. I know who thou art, the Holy One of God.
Ех, какво имаш Ти с нас, Исусе Назарянине? Нима си дошъл да ни погубиш? Познавам Те Кой си Ти, Светият Божий.
35 And Jesus rebuked him, saying, Be silent, and come out of him. And the demon threw him down in the midst, and came out of him, having done him no hurt.
Но Исус го смъмра, казвайки: Млъкни и излез из него. И бесът, като го повали насред, излезе из него, без да го повреди никак.
36 And all were amazed; and they spoke with one another, saying, What kind of word is this, that with authority and power he commandeth the unclean spirits, and they come out?
И всички се смаяха, и разговаряха се помежду си, думайки: Какво е това слово, дето Той с власт и сила заповядва на нечистите духове, и те излизат?
37 And there went out a report concerning him into every place of the surrounding country.
И слух се разнесе за Него по всичките околни места.
38 And he arose and went from the synagogue into the house of Simon. And Simon's wife's mother was seized with a great fever; and they besought him for her.
И като стана та излезе от синагогата, влезе в Симоновата къща. А Симоновата тъща беше хваната от силна треска; и молиха Го за нея.
39 And standing over her, he rebuked the fever, and it left her. And immediately she arose and waited on them.
И Той, като застана над нея, смъмра треската, и тя я остави; и на часа стана та им прислужваше.
40 And when the sun was setting, all who had any sick with divers diseases brought them to him; and he laid his hands on every one of them, and healed them.
И когато залязваше слънцето, всички, които имаха болни от разни болести, доведоха ги при Него; а Той, като положи ръце на всеки от тях, изцели ги.
41 And demons also came out from many, crying out, and saying, Thou art the Son of God. And he rebuked them, and did not suffer them to speak, because they knew that he was the Christ.
Още и бесове с крясък излизаха из мнозина, и казваха: Ти си Божия Син. А Той ги мъмреше, и не ги оставяше да говорят, понеже знаеха, че Той е Христос.
42 And when it was day, he went out, and betook himself to a desert place; and the multitudes went in search of him; and they came to him, and would have prevented him from leaving them.
И като се съмна, Той излезе и отиде в уединено място; а народът Го търсеше, дохождаше при Него и искаше да Го задържи, за да си не отива от тях.
43 But he said to them, I must publish the good tidings of the kingdom of God to the other cities also; because for this I was sent forth.
Но Той им рече: И на другите градове трябва да благовестя Божието царство, понеже за това съм изпратен.
44 And he continued to preach in the synagogues of Galilee.
И проповядваше в галилейските синагоги.
