Песен на песните 6
1 Где е отишъл твоят възлюбен, О ти прекрасна между жените? Где е свърнал твоят възлюбен, - Та да го търсими ние с тебе?
O the fairest among women, whither is thy welbeloued gone? whither is thy welbeloued turned aside, that we may seeke him with thee?
2 Моят възлюбен слезе в градината си, в лехите с ароматите. За да пасе в градините и да бере крем.
My welbeloued is gone downe into his garden to the beds of spices, to feede in the gardens, and to gather lilies.
3 Аз съм на възлюбения си, и възлюбеният ми е мой: Той пасе стадото си между кремовете.
I am my welbeloueds, and my welbeloued is mine, who feedeth among the lilies.
4 Хубава си, любезна моя, като Терса, Красива като Ерусалим, Страшна като войска със знамена.
Thou art beautifull, my loue, as Tirzah, comely as Ierusale, terrible as an army with baners.
5 Отвърни очите си от мене, Защото те ме обладаха. Косите ти са като стадо кози Налягали по Галаад;
Turne away thine eyes from me: for they ouercome mee: thine heare is like a flocke of goates, which looke downe from Gilead.
6 Зъбите ти са като стадо овци възлизащи от къпането; Те са всички като близнета, и не липсва ни един между тях,
Thy teeth are like a flocke of sheepe, which goe vp from the washing, which euery one bring out twinnes, and none is barren among them.
7 Челото ти под булото е Като част от нар.
Thy temples are within thy lockes as a piece of a pomegranate.
8 Има шестдесет царици, и осемдесет наложници, И безброй девойки;
There are threescore Queenes and fourescore concubines and of the damsels without nober.
9 Но една е гълъбицата ми, съвършената ми. Тя е безподобната на майка си, отборната на родителите си; Видяха я дъщерите, и рекоха: Блазе й! Да! цариците и наложниците, и те я похвалиха.
But my doue is alone, and my vndefiled, she is the onely daughter of her mother, and shee is deare to her that bare her: the daughters haue seene her and counted her blessed: euen the Queenes and the concubines, and they haue praised her.
10 Коя е тая, която поглежда като зората, Красива като луната, чиста като слънцето, Страшна като войска със знамена?
Who is shee that looketh foorth as the morning, fayre as the moone, pure as the sunne, terrible as an armie with banners!
11 Слязох в градината на орехите За да видя зелените растения в долината. Да видя дали е напъпило лозето, И дали са цъфнали наровете.
I went downe to the garden of nuttes, to see the fruites of the valley, to see if the vine budded, and if the pomegranates flourished.
12 Без да усетя, ожиданието ми ме постави Между колесниците на благородните ми люде.
I knewe nothing, my soule set me as the charets of my noble people.
13 Върни се, върни се, о суламко; Върни се, върни се, за да те погледаме! Какво ще видите в суламката? Нещо като борба между две дружини!
Returne, returne, O Shulamite, returne: returne that we may behold thee. What shall you see in the Shulamite, but as the company of an armie?
