Песен на песните 2
1 Аз съм роза Саронова И долински крем.
I am the rose of the fielde, and the lilie of the valleys.
2 Както е кремът между тръните; Така е любезната ми между дъщерите.
Like a lilie amog the thornes, so is my loue among the daughters.
3 Както ябълката между дърветата на сада, Така е възлюбеният ми между синовете; Пожелах сянката му и седнах под нея, И плодът му бе сладък в устата ми.
Like the apple tree among the trees of the forest, so is my welbeloued among the sonnes of men: vnder his shadow had I delite, and sate downe: and his fruite was sweete vnto my mouth.
4 Доведе ме в дома на пированието, И знамето му над мене бе любов.
Hee brought mee into the wine cellar, and loue was his banner ouer me.
5 Подкрепете ме с млинчета, разхладете ме с ябълки Защото съм ранена от любов.
Stay me with flagons, and comfort me with apples: for I am sicke of loue.
6 Левицата му е под главата ми, И десницата му ме прегръща.
His left hande is vnder mine head, and his right hand doeth imbrace me.
7 Заклевам ви, ерусалимски дъщери В сърните и в полските елени. Да не възбудите и да не събудите любовта ми преди да пожелае.
I charge you, O daughters of Ierusalem, by the roes and by the hindes of the fielde, that ye stirre not vp, nor waken my loue, vntill she please.
8 Гласът на възлюбления! ето, иде той, Скача по горите, играе по хълмовете.
It is the voyce of my welbeloued: beholde, hee commeth leaping by the mountaines, and skipping by the hilles.
9 Възлюбеният ми прилича на сърна или на млад елен; Ето стои, зад стената ни, Гледа в прозорците, Надзърта през решетките.
My welbeloued is like a roe, or a yong hart: loe, he standeth behinde our wall, looking forth of the windowes, shewing him selfe through the grates.
10 Проговаря възлюбленият ми и казва ми: Стани, любезна моя, прекрасна моя, и дойди;
My welbeloued spake and said vnto me, Arise, my loue, my faire one, and come thy way.
11 Защото, ето, зимата измина, И дъждът престана и отиде си;
For beholde, winter is past: the raine is changed, and is gone away.
12 Цветята се явяват по земята, Времето на птичето пеене пристигна, И гласът на гургулицата се чува в нашата земя;
The flowers appeare in the earth: the time of the singing of birdes is come, and the voyce of the turtle is heard in our land.
13 По смоковницата зреят първите й смокини, И лозята цъфтят и издават благоухание. Стани, любезна моя; прекрасна моя, та дойди.
The figtree hath brought foorth her yong figges: and the vines with their small grapes haue cast a sauour: arise my loue, my faire one, and come away.
14 О гълъбице моя, в пукнатините на скалата. В скришните места на стръмнините, Нека видя лицето ти, нека чуя гласа ти; Защото гласът ти е сладък, и лицето ти прекрасно.
My doue, that art in the holes of ye rocke, in the secret places of the staires, shewe mee thy sight, let mee heare thy voyce: for thy voyce is sweete, and thy sight comely.
15 Хванете ни лисиците, Малките лисици, които погубват лозята; Защото лозята ни цъфтят.
Take vs the foxes, the little foxes, which destroy the vines: for our vines haue small grapes.
16 Възлюбленият ми е мой, и аз негова; Пасе стадото си между кремовете.
My welbeloued is mine, and I am his: hee feedeth among the lilies,
17 Догде повее дневния хладен ветрец и побягнат сенките, Върни се, вълюблени ми, и бъди като сърне Или млад елен по назъбените планини.
Vntil the day breake, and the shadowes flee away: returne, my welbeloued, and be like a roe, or a yong hart vpon the mountaines of Bether.
