Песен на песните 4
1 Ето хубава си любезна моя; ето хубава си; Очите ти под булото са като гълъбови; Косите ти са като стадо кози Налягали по Галаадската планина;
Behold, thou art faire, my loue: behold, thou art faire: thine eyes are like the doues: among thy lockes thine heare is like the flocke of goates, which looke downe from the mountaine of Gilead.
2 Зъбите ти са като стадо ново-стрижени овци Възлизащи от къпането; Те са всички като близнета, И не липсва ни един между тях
Thy teeth are like a flocke of sheepe in good order, which go vp from the washing: which euery one bring out twinnes, and none is barren among them.
3 Устните си като червена прежда, И устата ти прекрасни; Челото ти под булото е Като част от нар;
Thy lippes are like a threede of scarlet, and thy talke is comely: thy temples are within thy lockes as a piece of a pomegranate.
4 Шията ти е като Давидовата кула Съградена за оръжейница, Гдето висят хиляда щитчета.- Всички щитове на силни мъже;
Thy necke is as the tower of Dauid builte for defence: a thousand shieldes hang therein, and all the targates of the strong men.
5 Двете ти гърди са като две сърнета близнета, Които пасат между кремовете.
Thy two breastes are as two young roes that are twinnes, feeding among the lilies.
6 Догде повее дневният хладен ветрец и побягнат сенките Аз ще отида в планините на смирната и в хълма на ливана.
Vntill the day breake, and the shadowes flie away, I wil go into the mountaine of myrrhe and to the mountaine of incense.
7 Ти си все красива, любезна моя; И недостатък няма в тебе.
Thou art all faire, my loue, and there is no spot in thee.
8 Дойди с мене от Ливан, невясто, С мене от Ливан; Погледни от върха на Амана, От върха на Санир и на Ермон, От леговищата на лъвовете, от планините на рисовете.
Come with me from Lebanon, my spouse, euen with me from Lebanon, and looke from the toppe of Amanah, from the toppe of Shenir and Hermon, from the dennes of the lyons, and from the mountaines of the leopards.
9 Пленила си сърцето ми, сестро моя, невясто, Пленила си сърцето ми с един поглед от очите си С една огърлица на шията си.
My sister, my spouse, thou hast wounded mine heart: thou hast wounded mine heart with one of thine eyes, and with a chaine of thy necke.
10 Колко е хубава твоята любов, сестро моя, невясто! Колко по-добра е от виното твоята любов, И благоуханието на твоите масла от всякакъв вид аромати!
My sister, my spouse, how faire is thy loue? howe much better is thy loue then wine? and the sauour of thine oyntments then all spices?
11 От устата ти, невясто, капе като мед от пита; Мед и мляко има под езика ти; И благоуханието на дрехите ти е като миризмата на Ливан.
Thy lippes, my spouse, droppe as honie combes: honie and milke are vnder thy tongue, and the sauoure of thy garments is as the sauoure of Lebanon.
12 Градина затворена е сестра ми, невястата, Извор затворен, източник запечатан.
My sister my spouse is as a garden inclosed, as a spring shut vp, and a fountaine sealed vp.
13 Твоите издънки са рай от нарове С отборни плодове, кипър с нард,
Thy plantes are as an orchard of pomegranates with sweete fruites, as camphire, spikenarde,
14 Нард и шафран, тръстика и канела, С всичките дървета доставящи благоухания като ливан, Смирна и алой, с всичките най-изрядни аромати.
Euen spikenarde, and saffran, calamus, and cynamon with all the trees of incense, myrrhe and aloes, with all the chiefe spices.
15 Градински извор си ти, Кладенец с текуща вода, и поточета от Ливан.
O fountaine of the gardens, O well of liuing waters, and the springs of Lebanon.
16 Събудете се, северни ветрове, и дойди южни, Повей, в градината ми, за да потекат ароматите й. Нека дойде възлюбеният ми в градината си И яде изрядните си плодове.
Arise, O North, and come O South, and blowe on my garden that the spices thereof may flow out: let my welbeloued come to his garden, and eate his pleasant fruite.
