Псалми 88
1 Песен, псалом за Кореевите потомци. За първия певец, по наскърбително боледуване. Поучение на Емана Езраева. Господи Боже Спасителю мой, И денем и нощем съм викал пред Тебе
A song or Psalme of Heman the Ezrahite to give instruction, committed to the sonnes of Korah for him that excelleth upon Malath Leannoth. O Lord God of my saluation, I cry day and night before thee.
2 Нека дойде молитвата ми пред Твоето присъствие; Приклони ухото Си към вика ми.
Let my prayer enter into thy presence: incline thine eare vnto my cry.
For my soule is filled with euils, and my life draweth neere to the graue. (Sheol h7585)
4 Считан съм с ония, които слизат в рова; Станах като човек, който няма помощ,
I am counted among them that go downe vnto the pit, and am as a man without strength:
5 Изхвърлен между мъртвите, Като убитите, които лежат в гроба, За които Ти не се сещаш вече, И които са отсечени от ръката Ти.
Free among the dead, like the slaine lying in the graue, whome thou remembrest no more, and they are cut off from thine hand.
6 Положил си ме в най-дълбокия ров, В тъмни места, в бездните.
Thou hast layde me in the lowest pit, in darkenes, and in the deepe.
7 Натегна на мене Твоят гняв, И с всичките Си вълни Ти си ме притиснал. (Села)
Thine indignation lyeth vpon me, and thou hast vexed me with all thy waues. (Selah)
8 Отдалечил си от мене познатите ми; Направил си ме гнусен на тях; Затворен съм, и не мога да изляза.
Thou hast put away mine acquaintance farre from me, and made mee to be abhorred of them: I am shut vp, and cannot get foorth.
9 Окото ми чезне от скръб; Господи, Тебе съм призовавал всеки ден, Простирал съм към Тебе ръцете си.
Mine eye is sorowfull through mine affliction: Lord, I call dayly vpon thee: I stretch out mine hands vnto thee.
10 На мъртвите ли ще покажеш чудеса? Или умрелите ще станат и ще Те хвалят? (Села)
Wilt thou shewe a miracle to the dead? or shall the dead rise and prayse thee? (Selah)
11 В гроба ли ще се прогласява Твоето милосърдие, Или в мястото на погибелта
Shall thy louing kindenes be declared in the graue? or thy faithfulnes in destruction?
12 Ще се познаят ли в тъмнината чудесните Ти дела, И правдата Ти в земята на забравените?
Shall thy wonderous workes be knowen in the darke? and thy righteousnes in the land of obliuion?
13 Но аз към Тебе, Господи, извиках; И на ранина молитвата ми ще Те предвари.
But vnto thee haue I cryed, O Lord, and early shall my prayer come before thee.
14 Господи, защо отхвърли душата ми? Защо криеш лицето Си от мене?
Lord, why doest thou reiect my soule, and hidest thy face from me?
15 От младини съм угнетен и бера душа; Търпя твоите ужаси, и в изумление съм.
I am afflicted and at the point of death: from my youth I suffer thy terrours, doubting of my life.
16 Гневът Ти мина върху мене; Страхотиите Ти ме отсякоха.
Thine indignations goe ouer me, and thy feare hath cut me off.
17 Като води ме обикалят цял ден, Купно ме окръжават.
They came round about me dayly like water, and compassed me together.
18 Отдалечил си от мене любим и приятел; Познатите ми са мрак.
My louers and friends hast thou put away from me, and mine acquaintance hid themselues.
