Псалми 38
1 Давидов псалом, за спомен. Господи, в негодуванието Си не ме изобличавай, И в гнева Си не ме наказвай.
A Psalme of Dauid for remembrance. O Lord, rebuke mee not in thine anger, neither chastise me in thy wrath.
2 Защото стрелите ти се забиха в мене, И ръката Ти тежи на мене.
For thine arrowes haue light vpon me, and thine hand lyeth vpon me.
3 Няма здраве в месата ми поради Твоя гняв; Няма спокойствие в костите ми поради моя грях.
There is nothing sound in my flesh, because of thine anger: neither is there rest in my bones because of my sinne.
4 Защото беззаконията ми превишиха главата ми; Като тежък товар натегнаха на мене.
For mine iniquities are gone ouer mine head, and as a weightie burden they are too heauie for me.
5 Смърдят и гноясват раните ми Поради безумието ми.
My woundes are putrified, and corrupt because of my foolishnes.
6 Превит съм и съвсем се сгърбих: Цял ден ходя нажален.
I am bowed, and crooked very sore: I goe mourning all the day.
7 Защото всичките ми вътрешности са запалени, И няма здраве в месата ми.
For my reines are full of burning, and there is nothing sound in my flesh.
8 Изнемощях и пре много съм смазан, Охкам поради безпокойствието на сърцето си.
I am weakened and sore broken: I roare for the very griefe of mine heart.
9 Господи, известно е пред Тебе е всичкото ми желание, И стенанието ми не е скрито от Тебе.
Lord, I powre my whole desire before thee, and my sighing is not hid from thee.
10 Сърцето ми туптя, силата ми ме оставя, А светлината на очите ми, и тя не е в мене.
Mine heart panteth: my strength faileth me, and the light of mine eyes, euen they are not mine owne.
11 Приятелите ми и близките ми странят от язвите ми, И роднините ми стоят надалеч.
My louers and my friends stand aside from my plague, and my kinsmen stand a farre off.
12 Също и ония, които искат живота ми, турят примки за мене; Ония, които желаят злото ми, говорят пакостни неща, И измислюват лъжи цял ден.
They also, that seeke after my life, laye snares, and they that go about to do me euil, talke wicked things and imagine deceite continually.
13 Но аз, като глух, не чувам, И съм като ням, който не отваря устата си.
But I as a deafe man heard not, and am as a dumme man, which openeth not his mouth.
14 Да! съм като човек, който не чува, В чиито уста няма изобличения.
Thus am I as a man, that heareth not, and in whose mouth are no reproofes.
15 Понеже на Тебе, Господи, се надявам, Ти ще отговориш, Господи Боже мой;
For on thee, O Lord, do I waite: thou wilt heare me, my Lord, my God.
16 Защото рекох: Да не тържествуват над мене, Да не се големеят над мене, когато се подхлъзне ногата ми.
For I said, Heare me, least they reioyce ouer me: for when my foote slippeth, they extol themselues against me.
17 Защото съм близо да падна, И скръбта ми е винаги пред мене;
Surely I am ready to halte, and my sorow is euer before me.
18 Понеже аз ще призная беззаконието си, Ще тъжа за греха си.
When I declare my paine, and am sory for my sinne,
19 Но моите неприятели са пъргави и силни, И ония, които несправедливо ме мразят, се умножиха.
Then mine enemies are aliue and are mightie, and they that hate me wrongfully are many.
20 Също и ония, които въздават зло за добро, ми се противят Понеже следвам доброто.
They also, that rewarde euill for good, are mine aduersaries, because I follow goodnesse.
21 Да ме не оставиш, Господи; Боже мой, да се не отделиш от мене.
Forsake me not, O Lord: be not thou farre from me, my God.
22 Бързай да ми помогнеш, Господи, спасителю мой.
Haste thee to helpe mee, O my Lord, my saluation.
