Притчи 17
1 По-добре сух залък и мир с него, Нежели къща пълна с пирования и разпра с тях.
Better a dry morsel, and peace therewith, than a house full of contentious sacrifices.
2 Благоразумен слуга ще владее над син, който докарва срам, И ще вземе дял от наследствотото между братята.
A prudent servant, shall rule over a son who causeth shame, and, in the midst of brothers, shall he share the inheritance.
3 Горнилото е за среброто и пещта за златото, А Господ изпитва сърцата.
Fining-pot for silver, crucible for gold, but, he that trieth hearts, is Yahweh.
4 Злосторникът слуша беззаконните устни, И лъжецът дава ухо на лошия език.
Discord, giveth heed to the aggrieving lip, —Falsehood, giveth ear to the destroying tongue.
5 Който се присмива на сиромаха, нанася позор на Създателя му, И който се радва на бедствия, няма да остане ненаказан.
He that mocketh the poor, hath reproached his Maker, He that maketh merry at distress, shall not be held innocent.
6 Чада на чада са венец на старците, И бащите са слава на чадата им.
The crown of old men, consists of children’s children, and the adornment of children, is their fathers.
7 Хубава реч не подхожда на безумния, - Много по-малко лъжливи устни на началника.
Unseemly in an unworthy man, is the lip of excellence, much more, in one of noble mind, the lip of falsehood.
8 Подаръкът е като скъпоценен камък в очите на притежателя му; дето и да бъде обърнат той се показва изящен.
A gift, in the eyes of its owner, is, a stone of beauty, whithersoever it turneth, it bringeth prosperity.
9 Който покрива престъпление търси любов, А който многодумствува за работата разделя най-близки приятели.
He that hideth a transgression, seeketh love, but, he that repeateth a matter, separateth intimate friends.
10 Изобличението прави повече впечатление на благоразумния, Нежели сто бича на безумния.
A reproof sinketh more deeply into an intelligent man than a hundred stripes, into a dullard!
11 Злият човек търси само бунтове, Затова жесток пратеник е изпратен против него.
Nothing less than rebellion, doth a wicked man seek, and, a relentless messenger, shall be sent out against him.
12 По-добре да срещне някого мечка лишена от малките си, Отколкото безумен човек в буйството му.
Let a bereaved bear encounter man, rather than a dullard, with his folly!
13 Който въздава зло за добро, Злото не ще се отдалечи от дома му.
He that returneth evil for good, evil shall not depart from his house.
14 Започването на разпрата е като, кога някой отваря път на вода, Затова остави препирнята преди да има каране.
A letting forth of water, is the beginning of strife, therefore, before it breaketh out, abandon, contention.
15 Който оправдава нечестивия и който осъжда праведния. И двамата са мерзост за Господа.
He that justifieth the lawless, and he that condemneth the righteous, an abomination to Yahweh, are they, both.
16 Що ползват парите в ръката на безумния, за да купи мъдрост, Като няма ум?
Wherefore is there a price in the hand of a dullard? that he who is without sense, may acquire wisdom.
17 Приятел обича всякога И е роден, като брат за във време на нужда.
At all times, doth a friend love, and, a brother for distress, must be born.
18 Човек без разум дава ръка И става поръчител на ближния си.
A man lacking sense, is one who striketh hands, giving security, before his neighbour.
19 Който обича препирни обича престъпления, И който построи високо вратата си, търси пагуба.
A lover of transgression, is one who loveth strife, he that heighteneth his door, seeketh grievous harm.
20 Който има опако сърце не намира добро, И който има извратен език изпада в нечестие.
The crooked in heart, shall not find good, and, he that is perverse with his tongue, shall fall into wickedness.
21 Който ражда безумно чадо ще има скръб, И бащата на глупавия няма радост.
He that begetteth a dullard, it is to his own grief, neither can the father of the base, rejoice.
22 Веселото сърце е благотворно лекарство, А унилият дух изсушава костите.
A joyful heart, worketh an excellent cure, —but, a stricken spirit, drieth up the bone.
23 Нечестивият приема подарък изпод пазуха, За да изкриви пътищата на правосъдието.
A bribe out of his bosom, doth a lawless man take, to pervert the ways of justice.
24 Мъдростта е пред лицето на разумния, А очите на безумния са към краищата на земята.
Before the face of the discerning, is wisdom, but, the eyes of a dullard, are in the ends of the earth.
25 Безумен син е тъга на баща си И горест на тая която го е родила.
A vexation to his father, is the son that is a dullard, and a bitterness, to her that bare him.
26 Не е добре да се глобява праведния, Нито да се бие благородния, за справедливостта им.
Surely, to chastise the righteous, is not good, to smite the noble-minded for equity.
27 Който щади думите си е умен, И търпеливият човек е благоразумен.
Sparing of his words, is one who valueth knowledge, and, of a thoughtful spirit, is a man of intelligence.
28 Даже и безумният, когато мълчи, се счита за мъдър, И когато затваря устата си се счита за разумен.
Even a fool, holding his peace, is accounted, wise, —He that closeth his lips, [is thought] to have understanding.
