Битие 8
1 Тогава си спомни Бог за Ноя и за всичко живо и за всичкия добитък, що бяха с него в ковчега; и Бог накара вятър да мине по земята, та водите престанаха.
And God remembered Noah, and all the wild animals, and all the tame animals, and all the flying creatures, and all the crawling creatures that were with him in the ship; and God made a wind to pass over the earth, and the waters began to recede.
2 Тоже се затвориха изворите на бездната и небесните отвори, и дъждът от небето спря.
And the fountains of the deep and the floodgates of the sky were closed, and the rain from the sky was restrained.
3 Малко по малко водите се оттеглиха от земята и подир сто и петдесет дни водите взеха да намаляват.
And the waters receded steadily from the land. And after the end of one hundred fifty days the waters had decreased significantly.
4 А на седемнадесетия ден от седмия месец ковчегът заседна върху Араратските планини.
And in the seventh month, on the seventeenth day of the month, the ship came to rest on the mountains of Ararat.
5 Водите намаляваха непрестанно до десетия месец; и на първия ден от десетия месец върховете на планините се показаха.
The waters receded continually to the tenth month. In the tenth month, on the first day of the month, the tops of the mountains became visible.
6 После, след четиридесет дни, Ной отвори прозореца на ковчега, що беше направил;
It happened at the end of forty days, that Noah opened the window of the ship which he had made,
7 и изпрати гарван, който, като излезе, отиваше насам натам докато пресъхнаха водите на земята.
and he sent forth a raven. It went back and forth, until the waters had dried up from the earth.
8 Тогава изпрати гълъб, за да види дали са престанали водите по лицето на земята.
Then he sent forth a dove from it, to see if the waters had abated from the surface of the ground,
9 Но гълъбът, понеже не намери почивка за нозете си, върна се при него в ковчега, защото водата бе още по лицето на цялата земя. И той простря ръка та го взе, и внесе го при себе си в ковчега.
but the dove found no place to rest her foot, and she returned to him into the ship; for the waters were on the surface of the whole earth. He put forth his hand, and took her, and brought her to him into the ship.
10 А като почака още седем дни, пак изпрати гълъба от ковчега.
And he waited yet another seven days; and again he sent forth the dove out of the ship.
11 И надвечер гълъбът се върна при него, и ето, имаше в устата си пресен маслинен лист; така Ной позна, че водата е спаднала по земята.
The dove came back to him at evening, and, look, in her mouth was an olive leaf plucked off. So Noah knew that the waters had abated from the earth.
12 След това той почака още седем дни, и изпрати гълъба; но той не се върна вече при него.
He stayed yet another seven days, and sent forth the dove; and she did not return to him any more.
13 В шестстотин и първата година на Ноевия живот, на първия ден от първия месец, водата пресъхна на земята; и Ной, като дигна покрива на ковчега, погледна, и, ето, повърхността на земята бе изсъхнала.
And it happened in the six hundred first year of Noah's life, in the first month, the first day of the month, the waters had dried up from the earth. And Noah removed the covering of the ship and looked out. And look, the surface of the ground was dry.
14 А на двадесет и седмия ден от втория месец земята съвършено изсъхна.
In the second month, on the twenty-seventh day of the month, the earth was dry.
15 Тогава говори Бог на Ноя, казвайки:
God spoke to Noah, saying,
16 Излез от ковчега, ти, жена ти, синовете ти и жените им с тебе.
"Go out of the ship, you, and your wife, and your sons, and your sons' wives with you.
17 Изведи със себе си всичко живо от всяка твар, що е с тебе, - птици, добитък и всичките животни които пълзят по земята, за да се разплодяват по земята, да раждат и да се умножават по земята.
Bring out with you every living thing that is with you of all flesh, of flying creatures, and animals, and every creature that crawls on the earth, that they may swarm on the earth, and be fruitful and multiply on the earth."
18 Ной излезе, и с него синовете му, жена му и снахите му;
And Noah went forth, with his sons, his wife, and his sons' wives with him.
19 излязоха от ковчега и всичките животни, всичките птици, всичко, що се движи по земята според родовете си.
And every wild animal, and every tame animal, and every flying creature, and every creature that crawls on the earth, after their families, went out of the ship.
20 И Ной издигна олтар на Господа; и взе от всяко чисто животно и от всяка чиста птица, та ги принесе за всеизгаряне на олтара;
Noah built an altar to God, and took of every clean animal, and of every clean flying creature, and offered burnt offerings on the altar.
21 и Господ помириса сладко благоухание; и рече Господ в сърцето Си: Не ще проклинам вече земята, поради човека, защото помислите на човешкото сърце са зло още от младините му, нито ще поразя вече друг път всичко живо както сторих.
And God smelled the pleasing aroma, and God said in his heart, "I will never again curse the ground because of humankind, even though the inclination of his heart is evil from his youth, nor will I again destroy every living thing, as I have done.
22 Догде съществува земята, сеитба и жътва, студ и горещина, лято и зима, ден и нощ няма да престанат.
While the earth remains, seed time and harvest, and cold and heat, and summer and winter, and day and night shall not cease."
A Dove is Sent Forth from the Ark
