Еклесиаст 3
1 Има време за всяко нещо, И срок за всяка работа под небето:
To all things there is an appointed time, and a time to euery purpose vnder the heauen.
2 Време за раждане, и време за умиране; Време за насаждане, и време за изкореняване насаденото;
A time to bee borne, and a time to die: a time to plant, and a time to plucke vp that which is planted.
3 Време за убиване, и време за изцеляване; Време за събаряне, и време за градене;
A time to slay, and a time to heale: a time to breake downe, and a time to builde.
4 Време за плачене, и време за смеене; Време за жалеене, и време за ликуване;
A time to weepe, and a time to laugh: a time to mourne, and a time to dance.
5 Време за разхвърляне камъни, и време за събиране камъни; Време за прегръщане, и време за въздържане от прегръщането;
A time to cast away stones, and a time to gather stones: a time to embrace, and a time to be farre from embracing.
6 Време за търсене, и време за изгубване; Време за пазене, и време за хвърляне;
A time to seeke, and a time to lose: a time to keepe, and a time to cast away.
7 Време за раздиране, и време за шиене; Време за мълчание, и време за говорене;
A time to rent, and a time to sowe: a time to keepe silence, and a time to speake.
8 Време за обичане, и време за мразене; Време за война, и време за мир.
A time to loue, and a time to hate: a time of warre, and a time of peace.
9 Каква полза на оногова, който работи, От онова, в което се труди той?
What profite hath hee that worketh of the thing wherein he trauaileth?
10 Видях труда, който даде Бог На човешките чада, за да се трудят в него.
I haue seene the trauaile that God hath giuen to ye sonnes of men to humble them thereby.
11 Той е направил всяко нещо хубаво на времето му; Положил е и вечността в тяхното сърце, Без обаче да може човек да издири Отначало до край делото, което е направил Бог.
He hath made euery thing beautifull in his time: also he hath set the worlde in their heart, yet can not man finde out the worke that God hath wrought from the beginning euen to the end.
12 Познах, че няма друго по-добро за тях Освен да се весели всеки, и да благоденства през живота си;
I know that there is nothing good in them, but to reioyce, and to doe good in his life.
13 И още всеки човек да яде и да пие, И да се наслаждава от доброто на всичкия си труд. Това е дар от Бога.
And also that euery man eateth and drinketh, and seeth the commoditie of all his labour. this is the gift of God.
14 Познах, че всичко що прави Бог ще бъде вечно; Не е възможно да се притури на него, нито да се отнеме от него; И Бог е направил това, за да Му се боят човеците.
I knowe that whatsoeuer God shall doe, it shalbe for euer: to it can no man adde, and from it can none diminish: for God hath done it, that they should feare before him.
15 Каквото съществува е станало вече; И каквото ще стане е станало вече; И Бог издирва наново онова, което е било оттласнато.
What is that that hath bene? that is nowe: and that that shalbe, hath now bene: for God requireth that which is past.
16 Видях още под слънцето Мястото на съда, а там беззаконието, - И мястото на правдата, а там неправдата.
And moreouer I haue seene vnder the sunne the place of iudgement, where was wickednesse, and the place of iustice where was iniquitie.
17 Рекох в сърцето си: Бог ще съди праведния и нечестивия; Защото има време у Него за всяко нещо и за всяко дело.
I thought in mine heart, God wil iudge the iust and the wicked: for time is there for euery purpose and for euery worke.
18 Рекох в сърцето си относно човешките чада, Че това е, за да ги опита Бог, И за да видят те, че в себе си са като животни.
I considered in mine heart the state of the children of men that God had purged them: yet to see to, they are in themselues as beastes.
19 Защото каквото постига човешките чада Постига и животните; една участ имат; Както умира единия, така умира и другото; Да! един дух имат всичките; И човек не превъзхожда в нищо животното, Защото всичко е суета.
For the condition of the children of men, and the condition of beasts are euen as one condition vnto them. As the one dyeth, so dyeth the other: for they haue all one breath, and there is no excellency of man aboue ye beast: for all is vanitie.
20 Всички отиват в едно място; Всички са от пръстта, и всички се връщат в пръстта.
All goe to one place, and all was of the dust, and all shall returne to the dust.
21 Кой знае духът на човешките чада, че възлиза горе, И духът на животното, че слиза долу на земята?
Who knoweth whether the spirit of man ascend vpward, and the spirit of the beast descend downeward to the earth?
22 Видях прочее, че за човека няма по-добро, Освен да се радва в делата си; Защото това е делът му; Понеже кой ще го възвърне надире, за да види Онова, което ще бъде подир него?
Therefore I see that there is nothing better then that a man shoulde reioyce in his affaires, because that is his portion. For who shall bring him to see what shalbe after him?
