Еклесиаст 4

1 Тогава, като изново размишлявах Всичките угнетения, които стават под слънцето, И видях сълзите на угнетяваните, че нямаше за тях утешител, И че силата беше в ръката на ония, които ги угнетяваха, А за тях нямаше утешител,

So I turned and considered all the oppressions that are wrought vnder the sunne, and beholde the teares of the oppressed, and none comforteth them: and lo, the strength is of the hand of them that oppresse them, and none comforteth them.

2 За това аз ублажавах умрелите, които са вече умрели, Повече от живите, които са още живи;

Wherefore I praysed the dead which now are dead, aboue the liuing, which are yet aliue.

3 А по-щастлив и от двамата считах оня, който не е бил още, Който не е видял лошите дела, които стават под слънцето.

And I count him better then them both, which hath not yet bin: for he hath not seene the euill workes which are wrought vnder the sunne.

4 Тогава видях всеки труд и всяко сполучливо дело, Че поради него човек бива завиждан от ближния си. И това е суета и гонене на вятър.

Also I beheld all trauaile, and all perfection of workes that this is ye enuie of a man against his neighbour: this also is vanitie and vexation of spirit.

5 Безумният сгъва ръцете си И яде своята си плът,

The foole foldeth his hands, and eateth vp his owne flesh.

6 И казва: По-добре една пълна шепа със спокойствие, Отколкото две пълни шепи с труд и с гонене на вятър.

Better is an handfull with quietnesse, then two handfuls with labour and vexation of spirit.

7 Тогава изново видях само суета под слънцето.

Againe I returned, and sawe vanitie vnder the sunne.

8 Има такъв, който е самичък, който няма другар, Да! Няма нито син, нито брат; Но пак няма край на многото му труд, Нито се насища окото му с богатство; И той не дума: За кого, прочее, се трудя аз И лишавам душата си от благо? И това е суета и тежък труд.

There is one alone, and there is not a second, which hath neither sonne nor brother, yet is there none end of all his trauaile, neither can his eye be satisfied with riches: neither doeth he thinke, For whome doe I trauaile and defraude my soule of pleasure? this also is vanitie, and this is an euill trauaile.

9 По-добре са двама, отколкото един, Понеже те имат добра награда за труда си;

Two are better then one: for they haue better wages for their labour.

10 Защото, ако паднат, единият ще вдигне другаря си; Но горко на оня, който е сам, когато падне, И няма друг да го вдигне.

For if they fal, the one wil lift vp his felow: but wo vnto him that is alone: for he falleth, and there is not a second to lift him vp.

11 И ако легнат двама заедно ще се стоплят; А един как ще се стопли самичък?

Also if two sleepe together, then shall they haue heate: but to one how should there be heate?

12 И ако някой надвие на един, който е самичък, Двама ще му се опрат; И тройното въже не се къса скоро.

And if one ouercome him, two shall stand against him: and a threefolde coard is not easily broken.

13 По-добър е беден и мъдър младеж, Отколкото стар и безумен цар, Който не знае вече да приема съвет;

Better is a poore and wise childe, then an olde and foolish King, which will no more be admonished.

14 Защото единият излиза из тъмницата (Еврейски: къщата на веригите), за да царува, А другият, и цар да се е родил, става сиромах.

For out of the prison he commeth forth to reigne: when as he that is borne in his kingdome, is made poore.

15 Видях всичките живи, които ходят под слънцето, Че бяха с младежа, втория, който стана вместо него;

I behelde all the liuing, which walke vnder the sunne, with the second childe, which shall stand vp in his place.

16 Нямаше край на всичките люде, На всичките, над които е бил той; А идещите подир него не ще се зарадват в него. Наистина и това е суета и гонене на вятър.

There is none ende of all the people, nor of all that were before them, and they that come after, shall not reioyce in him: surely this is also vanitie and vexation of spirit.