Еклесиаст 1
1 Думите на проповедника, Давидовият син, цар в Ерусалим:
The words of Ecclesiastes, the son of David, the king of Jerusalem.
2 Суета на суетите, казва проповедникът; Суета на суетите, всичко е суета.
Ecclesiastes said: Vanity of vanities! Vanity of vanities, and all is vanity!
3 Каква полза на човека от всичкия му труд, В който се труди под слънцето?
What more does a man have from all his labor, as he labors under the sun?
4 Едно поколение преминава, и друго поколение дохожда; А земята вечно стои.
A generation passes away, and a generation arrives. But the earth stands forever.
5 Също и слънцето изгрява, и слънцето захожда, И бърза да отива към мястото, дето трябва да изгрява.
The sun rises and sets; it returns to its place, and from there, being born again,
6 Вятърът отива към юг, И се връща към север; Вятърът непрестанно обикаля в отиването си, И пак се връща в своите кръгообращения.
it circles through the south, and arcs toward the north. The spirit continues on, illuminating everything in its circuit, and turning again in its cycle.
7 Всичките реки се вливат в морето, И пак морето не се напълня; На мястото, дето отиват реките, Там те непрестанно (Еврейски: се връщат да.) отиват.
All rivers enter into the sea, and the sea does not overflow. To the place from which the rivers go out, they return, so that they may flow again.
8 Всичките неща са досадни, - Човек не може да изкаже до колко; Окото не се насища с гледане, нито се напълня ухото със слушане.
Such things are difficult; man is not able to explain them with words. The eye is not satisfied by seeing, nor is the ear fulfilled by hearing.
9 Каквото е станало, това е, което ще стане; И каквото е било извършено, това е, което ще се извърши; И няма нищо ново под слънцето.
What is it that has existed? The same shall exist in the future. What is it that has been done? The same shall continue to be done.
10 Има ли нещо, за което може да се каже: Виж! това е ново? То е вече станало във вековете, които са били преди нас.
There is nothing new under the sun. Neither is anyone able to say: “Behold, this is new!” For it has already been brought forth in the ages that were before us.
11 Не се помнят предишните поколения; Нито ще се помнят послешните, грядущите, поколения Между ония, които ще идат подир.
There is no remembrance of the former things. Indeed, neither shall there be any record of past things in the future, for those who will exist at the very end.
12 Аз проповедникът бях цар Над Израиля в Ерусалим;
I, Ecclesiastes, was king of Israel at Jerusalem.
13 И предадох сърцето си да издиря И да изпитам чрез мъдростта Относно всичко, що става под небето. Тежък е тоя труд, който Бог е дал на човешките чада, За да се трудят в него.
And I was determined in my mind to seek and to investigate wisely, concerning all that is done under the sun. God has given this very difficult task to the sons of men, so that they may be occupied by it.
14 Видях всичките дела, що се вършат под слънцето; И, ето, всичко е суета и гонене на вятър.
I have seen all that is done under the sun, and behold: all is emptiness and an affliction of the spirit.
15 Кривото не може да се изправи; И това, което е недоизпълнено, не може да се брои.
The perverse are unwilling to be corrected, and the number of the foolish is boundless.
16 Аз се съвещавах със сърцето си и рекох: Ето, станах велик, и съм умножавал мъдростта си Повече от всички, които са били преди мене в Ерусалим; Да! сърцето ми е имало голяма опитност в мъдрост и знание.
I have spoken in my heart, saying: “Behold, I have achieved greatness, and I have surpassed all the wise who were before me in Jerusalem.” And my mind has contemplated many things wisely, and I have learned.
17 И предадох сърцето си, за да позная мъдростта, И да позная лудостта и безумието. Познах, че и това е гонене на вятър.
And I have dedicated my heart, so that I may know prudence and doctrine, and also error and foolishness. Yet I recognize that, in these things also, there is hardship, and affliction of the spirit.
18 Защото в многото мъдрост има много досада; И който увеличава знание увеличава и печал.
Because of this, with much wisdom there is also much anger. And whoever adds knowledge, also adds hardship.
