Зәбур 105
1 Пәрвәрдигарға тәшәккүр ейтиңлар, Униң намини чақирип илтиҗа қилиңлар, Униң қилғанлирини хәлиқләр арисида аян қилиңлар!
Славословете Господа; призовавайте името Му; Възвестявайте между племената делата Му.
2 Униңға нахшилар ейтип, Уни күйләңлар; Униң пүткүл карамәт мөҗизилири үстидә сеғинип ойлиниңлар.
Пейте Му, славословете Го; Говорете за всичките Му чудесни дела.
3 Муқәддәс намидин пәхирлинип даңлаңлар, Пәрвәрдигарни издигүчиләрниң көңли шатлансун!
Хвалете се с Неговото свето име; Нека се весели сърцето на ония, които търсят Господа.
4 Пәрвәрдигарни һәмдә Униң күчини издәңлар, Дидар-һозурини тохтимай издәңлар.
Търсете Господа и Неговата сила; Търсете лицето Му винаги.
5 Униң яратқан мөҗизилирини, Карамәт-аламәтлирини һәм ағзидин чиққан һөкүмлирини әстә тутуңлар,
Помнете чудесните дела, които е извършил. Знаменията Му и съдбите на устата Му,
6 И Униң қули Ибраһим нәсли, Өзи таллиғанлири, Яқупниң оғуллири!
Вие потомци на слугата Му Авраама, Чада Яковови, Негови избрани.
7 У, Пәрвәрдигар — Худайимиз, Униң һөкүмлири пүткүл йәр йүзидидур.
Той е Господ нашият Бог, Чиито съдби са по цялата земя.
8 Өзи түзгән әһдисини әбәдий ядида тутиду — — Бу Униң миң әвлатқичә вәдишләшкән сөзидур, —
Всякога помни завета Си; Словото е заповядал да стои за хиляда поколения,
9 Йәни Ибраһим билән түзгән әһдиси, Исһаққа ичкән қәсимидур.
Което изговори на Авраама, И клетвата, с която се закле на Исаака,
10 У буни Яқупқиму низам дәп җәзмләштүрди, Исраилға әбәдий әһдә қилип берип: —
Която утвърди на Якова за закон, На Израиля за вечен завет.
11 «Саңа Қанаан зиминини беримән, Уни мирасиң болған несивәң қилимән», — деди,
Като рече: На тебе ще дам Ханаанската земя За дял на наследството ви.
12 — Гәрчә шу чағда уларниң сани аз, Етиварға елинмиған, шу йәрдики мусапирлар болсиму.
Когато те бяха още малко на брой Да! малцина и пришелци в нея,
13 Улар у жуттин бу жутқа, Бу әлдин у қәбилигә кезип жүрди;
И се скитаха от народ в народ, От едно царство в други люде,
14 У һеч кимниң уларни езишигә йол қоймиди, Уларни дәп падишаларғиму тәнбиһ берип: —
Той не остави никого да им напакости, Дори заради тях изобличи царе,
15 Мән мәсиһ қилғанлиримға тәгмә, Пәйғәмбәрлиримгә яман иш қилма! — деди.
Като каза: Да не докачите помазаните Ми, И да не сторите зло на пророците Ми
16 У әшу жутқа ачарчилиқни буйруди, Тирәк болған аш-нанни қурутувәтти.
После призова глад на земята, Строши всяка подпорка от хляб.
17 У улардин бурун бир адәмни әвәткән еди, Йүсүп қул қилип сетилған еди.
Изпрати пред тях човека Иосифа, Който бе продаден като роб.
18 Униң путлири зәнҗирдә ағриди, Униң җени төмүргә кирип қисилди;
Стиснаха нозете му с окови; Душата му участвуваше в притискането от желязото,
19 Шундақла та өзигә ейтилған вәһий әмәлгә ашурулғичә, Пәрвәрдигарниң сөз-калами уни синап тавлиди;
Докато дойде време да се изпълни думата му; Защото словото Господно го изпитваше.
20 Пирәвн адәмлирини әвәтип уни бошатқузди, Қовмларниң һөкүмдари уни һөрлүккә чиқарди.
Царят прати та го развърза, - Управителят на племена, - та го освободи.
21 Уни өз ордисиға ғоҗидар қилип қойди, Пүтүн мал-мүлкигә башлиқ қилип тайинлап,
Постави го господар на дома си, И управител на всичкия си имот,
22 Өз вәзирлирини униң ихтиярида болуп тәрбийилинишкә, Ақсақаллириға даналиқ үгитишкә тапшурди.
За да връзва първенците му по волята си, И да поучава старейшините му на мъдрост.
23 Шуниң билән Исраил Мисирға кәлди, Яқуплар Һамниң зиминида мусапир болуп яшиди.
Тогава Израил дойде в Египет, Да! Яков се пресели в Хамовата земя;
24 [Пәрвәрдигар] Өз хәлқини көп нәсиллик қилип, Әзгүчилиридин күчлүк қилди.
Гдето Господ умножи людете Си много, И направи го по-силен от противниците им.
25 У [Мисирлиқларниң] қәлбидә Өз хәлқигә нәпрәт һасил қилди, Уларни Өз қуллириға һейлә-микирлик болушқа майил қилди.
Обърна сърцето им да мразят людете Му. Да постъпват коварно със слугите Му
26 У Өз қули болған Мусани, Өзиниң таллиғини Һарунни йоллиди.
Прати слугата Си Моисея, И Аарона, когото бе избрал.
27 Улар [Мисирда] илаһий аламәтләрни аян қилип, Һам зиминида униң мөҗизилирини орнатти.
Които извършиха всред тях знаменията Му И чудесата Му в Хамовата земя.
28 Пәрвәрдигар қараңғулуқни әвәтип, [Зиминни] зулмәткә қаплитивәтти; [Мисирлиқлар] Униң әмригә қарши турған әмәсму?
Той изпрати тъмнина и причини мрак, Дано не се възпротивят на думите Му.
29 У уларниң сулирини қанға айландурди, Белиқлирини қурутивәтти.
Превърна водите им в кръв, И измори рибите им.
30 Уларниң йәрлирини миж-миж пақилар басти, Шаһ-әмирлириниң һуҗрилириғиму улар толуп кәтти.
Земята им кипна с жаби Дори до вътрешните стаи на царете им.
31 У бир сөз биләнла, ғуж-ғуж чивинлар бесип кәлди; Һәммә булуң-пучқақларда ғиң-ғиң учар чүмүлиләр.
Той рече, и дойдоха рояци мухи, И въшки по всичките им предели.
32 У ямғурниң орниға мөлдүр яғдуруп, Бу зиминға ялқунлуқ от чүшүрди.
Даде им град вместо дъжд, И пламенен огън в земята им.
33 У үзүм таллирини, әнҗур дәрәқлирини урди, Зиминдики дәрәқләрни сундурувәтти.
Порази тъй също лозята им и смоковниците им, И изпочупи всичките дървета в пределите им.
34 У бир сөз қилиши биләнла, чекәткиләр кәлди, Сансиз жутқур һашарәтләр мижилдап,
Рече, та дойдоха скакалци И безчислени гъсеници,
35 Зиминида бар болған гияларни жутувәтти, Етизларниң барлиқ һосуллирини йәп түгәтти.
Които изпоядоха всичката трева по земята им; И изпоядоха плода на нивите им.
36 [Ахирда] зиминидики барлиқ тунҗа туғулғанларни, Уларниң ғурури болған биринчи оғул балилирини қиривәтти.
Порази и всичките първородни в земята им, Първака на силата на всички тях.
37 Өз хәлқини болса, алтун-күмүчләрни көтәргүзүп чиқарди, Қәбилилиридә бирисиму жиқилип чүшүп қалғини йоқ.
И изведе людете Си със сребро и злато; И нямаше ни един между племената им, който се спъваше по пътя.
38 Уларниң чиққиниға Мисир хошал болди, Чүнки уларниң вәһимиси [Мисирлиқларға] чүшти.
Развесели се Египет, когато си излязоха; Защото страх от тях бе го нападнал.
39 У уларға булутни сайивән болушқа, Отни түндә нур болушқа бәрди.
Разпростря облак да ги покрива. И огън да им свети нощем.
40 Улар сориди, У бөдиниләрни чиқарди, Уларни самавий нан билән қандурди.
Те поискаха и Той им докара пъдпъдъци, И с небесния хляб ги насити.
41 У ташни ярди, сулар булдуқлап чиқти; Қақаслиқта дәриядәк ақти.
Разцепи канарата, и бликнаха води, Потекоха в безводните места като река.
42 Чүнки У бәргән муқәддәс сөзини, Өз қули Ибраһимни әстә тутти.
Защото си припомни Своето свето обещание Към слугата Си Авраама.
43 У хәлқини шат-хурамлиқ билән, Өз таллиғинини шатиянә тәнтәниләр билән [азадлиққа] чиқарди.
Така изведе людете Си с веселие, Избраните Си с пеене.
44 У уларға әлләрниң зиминлирини берип, Уларни хәлиқләрниң әҗир-меһнәтлиригә муйәссәр қилди,
Даде им земите на народите; И те усвоиха плода за който племената бяха се трудили.
45 Бу, уларниң Униң бәлгүлимилирини тутуп, Қанунлириға итаәт қилиши үчүн еди! Һәмдусана!
За да пазят Неговите повеления, И да изпълняват законите Му. Алилуя.
