Приповісті 16
1 Заміри серця належать люди́ні, та від Господа — відповідь язика.
Плановете на сърцето принадлежат на човека, Но отговорът на езика е от Господа.
2 Всі дороги люди́ни чисті в очах її, та зважує душі Господь.
Всичките пътища на човека са чисти в собствените му очи, Но Господ претегля духовете.
3 Поклади свої чи́ни на Господа, і будуть поста́влені міцно думки́ твої.
Възлагай делата си на Господа. И ще се утвърдят твоите намерения.
4 Все Господь учинив ради ці́лей Своїх, — і безбожного на днину зла.
Господ е направил всяко нещо за Себе Си, Дори и нечестивия за деня на злото.
5 Оги́да для Господа всякий бундю́чний, — ручу́ся: не буде такий без вини!
Мерзост е Господу всеки, който е с горделиво сърце, Даже ръка с ръка да се съедини, пак той няма да остане ненаказан.
6 Провина вику́плюється через милість та правду, і страх Господній відво́дить від злого.
С милост и вярност се отплаща за беззаконието, И чрез страх от Господа хората се отклоняват от злото.
7 Як дороги люди́ни Господь уподо́бає, то й її ворогів Він зами́рює з нею.
Когато са угодни на Господа пътищата на човека, Той примирява с него и неприятелите му.
8 Ліпше мале справедливе, аніж великі прибу́тки з безпра́в'я.
По-добре малко с правда, Нежели големи доходи с неправда,
9 Розум люди́ни обдумує путь її, але кроки її наставля́є Госпо́дь.
Сърцето на човека начертава пътя му, Но Господ оправя стъпките му.
10 Виріша́льне слово в царя на губа́х, тому в су́ді уста́ його не спроневі́ряться.
Присъдата в устните на царя е боговдъхновена; Устата му няма да погрешат в съда.
11 Вага й ша́льки правдиві — від Господа, все каміння ваго́ве в торби́нці — то ді́ло Його.
Вярната теглилка и везни са от Господа, Всичките грамове в торбата са Негово дело.
12 Чинити безбожне — оги́да царям, бо трон змі́цнюється справедливістю.
Да се върши беззаконие е мерзост на царете, Защото престолът се утвърждава с правда.
13 Уподо́ба царя́м — губи пра́ведности, і він любить того, хто правдиве говорить.
Праведните устни са благоприятни на царете, И те обичат онзи, който говори право.
14 Гнів царя — вісник смерти, та мудра люди́на злагі́днить його́.
Яростта на царя е вестителка на смърт, Но мъдрият човек я укротява.
15 У світлі царсько́го обличчя — життя, а його уподо́ба — мов хмара доще́ва весною.
В светенето пред лицето на царя има живот, И неговото благоволение е като облак с пролетен дъжд.
16 Набува́ння премудрости — як же це ліпше від золота, набува́ння ж розуму — добірні́ше від срі́бла!
Колко по-желателно е придобиването на мъдрост, нежели на злато! И придобиването на разум е за предпочитане, нежели на сребро.
17 Путь справедливих — ухиля́тись від зла; хто дорогу свою береже, той душу свою охоро́нює.
Да се отклонява от зло е друм за праведните; Който пази пътя си, опазва душата си.
18 Перед загибіллю гордість буває, а перед упа́дком — бундю́чність.
Гордостта предшествува погибелта, И високоумието - падането.
19 Ліпше бути покі́рливим із ла́гідними, ніж здо́бич ділити з бундю́чними.
По-добре да е някой със смирен дух между кротките, Нежели да дели користи с горделивите.
20 Хто вважає на слово, той зна́йде добро, хто ж надію складає на Господа — буде блаженний.
Който внимава на словото ще намери добро. И който уповава на Господа е блажен.
21 Мудросердого кличуть „розумний“, а со́лодощ уст прибавляє науки.
Който е с мъдро сърце ще се нарече благоразумен, И сладостта на устните умножава знание.
22 Розум — джерело життя власнико́ві його, а карта́ння безумних — глупо́та.
Разумът е извор на живот за притежателя му, А глупостта на безумните е наказанието им.
23 Серце мудрого чинить розумними уста його, і на уста його прибавляє навча́ння.
Сърцето на мъдрия вразумява устата му И притуря знание на устните му.
24 Приємні слова́ — щільнико́вий то мед, солодкий душі й лік на кості.
Благите думи са медена пита, Сладост на душата и здраве на костите.
25 Буває, дорога люди́ні здається просто́ю, та кінець її — стежка до смерти.
Има път, който се вижда прав на човека. Но краят му е пътища към смърт,
26 Люди́на трудя́ща працює для себе, бо до того примушує рот її.
Охотата на работника работи за него, Защото устата му го принуждават.
27 Нікчемна люди́на копає лихе, а на у́стах її — як палю́чий огонь.
Лошият човек копае зло, И в устните му има сякаш пламнал огън.
28 Лукава людина сварки́ розсіває, а обмо́вник розді́лює дру́зів.
Опак човек сее раздори, И шепотникът разделя най-близки приятели.
29 Насильник підмо́влює друга свого, і провадить його по недобрій дорозі.
Насилникът измамя ближния си, И го води в недобър път;
30 Хто прижму́рює очі свої, той круті́йства виду́мує, хто губами знаки подає, той виконує зло.
Склопя очите си, за да измисля извратени неща. И прехапва устните си, за да постигне зло.
31 Сиви́зна — то пишна корона, знахо́дять її на дорозі праведности.
Белите коси са венец на слава, Когато се намират по пътя на правдата.
32 Ліпший від силача́, хто не скорий до гніву, хто ж панує над собою самим, ліпший від завойо́вника міста.
Който скоро не се гневи е по-добър от храбрия, И който владее духа си - от завоевател на град.
33 За пазуху жереб вкладається, та ввесь його ви́рок — від Господа.
Жребието се хвърля в скута, Но решението чрез него е от Господа.
