Mmebusɛm 14
1 Ɔbea nyansafo si ne dan, nanso ɔbea kwasea de nʼankasa ne nsa dwiriw ne de gu fam.
Всяка мъдра жена съгражда дома си, А безумната го събаря със собствените си ръце.
2 Nea ne nantew teɛ no suro Awurade, na nea nʼakwan kyea no bu no animtiaa.
Който ходи в правотата си, бои се от Господа: Но опакият в пътищата си Го презира.
3 Ɔkwasea kasa ma wɔbɔ nʼakyi abaa, nanso anyansafo ano bɔ wɔn ho ban.
В устата на безумния има пръчка за гордостта му, А устните на мъдрите ще ги пазят.
4 Faako a anantwi nni no, adididaka no mu da mpan, na nantwi ahoɔden mu na nnɔbae pii fi ba.
Дето няма волове, яслите са чисти, Но в силата на воловете е голямото изобилие.
5 Ɔdanseni nokwafo rennaadaa, ɔdansekurumni hwie atoro gu hɔ.
Верният свидетел няма да лъже, А лъжливият свидетел издиша лъжи.
6 Ɔfɛwdifo hwehwɛ nyansa nanso onya, nanso wɔn a wɔwɔ nhumu nya nimdeɛ ntɛm.
Присмивателят търси мъдрост и нея намира, А за разумният учението е лесно.
7 Twe wo ho fi ɔkwasea ho, efisɛ, worennya nimdeɛ mfi nʼano.
Отмини безумния човек Щом си узнал, че той няма разумни устни.
8 Anitewfo nyansa ne sɛ wɔbɛdwene wɔn akwan ho, na nkwaseafo agyimisɛm yɛ nnaadaa.
Мъдростта на благоразумния е да обмисля пътя си, А глупостта на безумните е да заблуждават.
9 Nkwaseafo de bɔne ho adwensakra di fɛw, na wɔn a wɔteɛ mu na anisɔ wɔ.
Приносът за грях се присмива на безумните, А между праведните има Божие благоволение.
10 Koma biara nim ɔyaw wɔ ne mu, na obi foforo rentumi ne no nkyɛ nʼanigye.
Сърцето познава своята си горест И чужд не участвува в неговата радост.
11 Wɔbɛsɛe amumɔyɛfo fi, nanso teefo ntamadan bɛyɛ frɔmfrɔm.
Къщата на нечестивите ще се събори, Но шатърът на праведните ще благоденствува.
12 Ɔkwan bi wɔ hɔ a ɛteɛ wɔ onipa ani so, nanso awiei no, ɛkɔ owu mu.
Има път, който се вижда прав на човека, Но краят му е пътища към смърт.
13 Ɔserew mu mpo, koma tumi di yaw, na anigye tumi wie awerɛhow.
Даже и всред смеха сърцето си има болката, И краят на веселието е тегота.
14 Akyirisanfo benya akatua sɛnea wɔn akwan te, na onipa pa nso benya ne de.
Развратният по сърце ще се насити от своите пътища, А добрият човек ще се насити от себе си.
15 Atetekwaa gye biribiara di, nanso onitefo dwene nʼanammɔntu ho.
Простият вярва всяка дума, А благоразумният внимава добре в стъпките си.
16 Onyansafo suro Awurade na oguan bɔne, nanso ɔkwasea yɛ asowui ne basabasa.
Мъдрият се бои и се отклонява от злото, А безумният самонадеяно се хвърля напред.
17 Onipa a ne bo nkyɛ fuw no yɛ nkwaseade, na wɔtɔn nea ɔpam apam bɔne no.
Ядовитият човек постъпва несмислено, И зломисленикът е мразен.
18 Ntetekwaafo agyapade ne gyimi, na wɔde nimdeɛ bɔ anitewfo abotiri.
Безумниите наследяват глупост, А благоразумните се увенчават със знание.
19 Nnipa bɔnefo bɛkotow nnipa pa anim, na amumɔyɛfo akotow atreneefo apon ano.
Злите се кланят пред добрите, И нечестивите при портите на праведния,
20 Ahiafo de, wɔn yɔnkonom mpo mpɛ wɔn anim ahwɛ, nanso adefo wɔ nnamfonom bebree.
Сиромахът е мразен даже от ближния си, А на богатия приятелите са много.
21 Nea obu ne yɔnko animtiaa yɛ bɔne, na nhyira nka nea ne yam ye ma ohiani.
Който презира ближния си, съгрешава, А който показва милост към сиромасите е блажен.
22 So wɔn a wɔbɔ pɔw bɔne nyera kwan ana? Nanso wɔn a wɔhyehyɛ nea eye no nya adɔe ne nokware.
Не заблуждават ли се ония, които измислят зло? Но милост и верност ще се покажат към тия, които измислят добро
23 Adwumadenyɛ nyinaa de mfaso ba, na kasahunu de, ɛkɔ ohia mu.
От всеки труд има полза, А от бъбренето с устните само оскъдност.
24 Anyansafo ahonya ne wɔn abotiri, na nkwaseafo agyimisɛm sow gyimi aba.
Богатството на мъдрите е венец за тях, А глупостта на безумните е всякога глупост.
25 Ɔdanseni nokwafo gye nkwa, nanso ɔdansekurumni yɛ ɔdaadaafo.
Верният свидетел избавя души, А който издиша лъжи е цял измама.
26 Nea osuro Awurade no wɔ bammɔ a mu yɛ den, na ɛbɛyɛ guankɔbea ama ne mma.
В страха от Господа има силна увереност, И Неговите чада ще имат прибежище.
27 Awurade suro yɛ nkwa asuti, eyi onipa fi owu afiri mu.
Страхът от Господа е извор на живот, За да се отдалечава човек от примките на смъртта,
28 Ɔman mu nnipa dodow yɛ ɔhene anuonyam, nanso sɛ asomfo nni hɔ a mmapɔmma no sɛe.
Когато людете са многочислени, слава е за царя, А когато людете са малочислени, съсипване е за княза.
29 Onipa a ɔwɔ abodwokyɛre wɔ ntease a mu dɔ, na nea ne bo fu ntɛm no da agyimisɛm adi.
Който не се гневи скоро, показва голямо благоразумие, А който лесно се гневи проявява безумие.
30 Koma mu asomdwoe ma nipadua nkwa, na anibere ma nnompe porɔw.
Тихо сърце е живот на тялото, А разяреността е гнилост на костите.
31 Nea ɔhyɛ ahiafo so no bu wɔn Yɛfo animtiaa, nanso nea ohu ohiani mmɔbɔ no hyɛ Onyankopɔn anuonyam.
Който угнетява бедния нанася укор на Създателя му, А който е милостив към сиромаха показва почит Нему.
32 Sɛ amanehunu ba a amumɔyɛfo hwe ase, nanso owu mu mpo atreneefo wɔ guankɔbea.
Нечестивият е смазан във време на бедствитето си, А праведният и в смъртта си име упование.
33 Nyansa te ntease koma mu, na nkwaseafo mu mpo, oyi ne ho adi.
В сърцето на разумния мъдростта почива, А между безумните тя се явява.
34 Trenee pagyaw ɔman, na bɔne yɛ animguase ma nnipa nyinaa.
Правдата възвишава народ, А грехът е позор за племената.
35 Ɔhene ani sɔ ɔsomfo nyansani, na ɔsomfo nimguasefo hyɛ no abufuw.
Благоволението на царя е към разумния слуга, А яростта му против онзи, който докарва срам.
