Mezmurlar 90
1 Tanrı adamı Musa'nın duası Ya Rab, barınak oldun bize Kuşaklar boyunca.
Молитва на Божия човек Моисей. Господи, Ти си бил нам обиталище из род в род,
2 Dağlar var olmadan, Daha evreni ve dünyayı yaratmadan, Öncesizlikten sonsuzluğa dek Tanrı sensin.
Преди да се родят планините, И да си дал съществувание на земята и вселената, От века и до века Ти си Бог.
3 İnsanı toprağa döndürürsün, “Ey insanoğulları, toprağa dönün!” diyerek.
Обръщаш човека на пръст, И казваш: Върнете се човешки чада.
4 Çünkü senin gözünde bin yıl Geçmiş bir gün, dün gibi, Bir gece nöbeti gibidir.
Защото хиляда години са пред Тебе Като вчерашния ден, който е преминал, И като нощна стража.
5 İnsanları bir düş gibi siler, süpürürsün, Sabah biten ot misali:
Като с порой ги завличаш; те стават като сън; Заран са като трева, която пораства;
6 Sabah filizlenir, büyür, Akşam solar, kurur.
Заран цъфти и пораства; Вечер се окосява и изсъхва.
7 Eriyip bitiyoruz senin öfkenden, Kızgınlığından dehşete düşüyoruz.
Защото довършваме се от Твоя гняв, И от негодуванието Ти сме смутени.
8 Suçlarımızı önüne, Gizli günahlarımızı yüzünün ışığına çıkardın.
Положил си беззаконията ни, пред Себе Си, Скришните ни грехове в светлината на лицето Си
9 Gazabından kısalıyor günlerimiz, Bir soluk gibi tükeniyor yıllarımız.
Понеже всичките ни дни преминават с гнева Ти. Свършваме годините си като въздишка.
10 Ömrümüz yetmiş yıl sürüyor, Bilemedin seksen, o da sağlıklıysak; En güzel yıllar da zahmetle, kederle geçiyor, Çabucak bitiyor, uçup gidiyoruz.
Дните на живота ни са естествено седемдесет години Или даже, гдето има сила, осемдесет години, Но най-добрите от тях са труд и скръб, Защото скоро прехождат и ние отлитаме.
11 Kim bilir gazabının gücünü? Çünkü öfken sana duyulan korku kadar güçlüdür.
Кой знае силата на гнева Ти И на негодуванието Ти според дължимия на Тебе страх?
12 Bu yüzden günlerimizi saymayı bize öğret ki, Bilgelik kazanalım.
Научи ни така да броим дните си Щото да си придобием мъдро сърце.
13 Vazgeç, ya RAB! Öfken ne zamana dek sürecek? Acı kullarına!
Върни се, Господи; до кога? И дано се разкаеш за скърбите на слугите Си.
14 Sabah bizi sevginle doyur, Ömrümüz boyunca sevinçle haykıralım.
Насити ни рано с милостта Си, За да се радваме и веселим през всичките си дни.
15 Kaç gün bizi sıkıntıya soktunsa, Kaç yıl çile çektirdinse, O kadar sevindir bizi.
Развесели ни съразмерно с дните, в които си ни наскърбявал. И с годините, в които сме виждали зло.
16 Yaptıkların kullarına, Görkemin onların çocuklarına görünsün.
Нека се яви Твоето дело на слугата Ти, И Твоята слава върху чадата им.
17 Tanrımız Rab bizden hoşnut kalsın. Ellerimizin emeğini boşa çıkarma. Evet, ellerimizin emeğini boşa çıkarma.
И нека бъде върху нас благоволението на Господа нашия Бог, да ни ръководи; И утвърждавай за нас делото на ръцете ни; Да! делото на ръцете ни утвърждавай го.
